5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 17.02.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 4008/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 51 от 07.05.2013 г. по в. т. д. № 92/2013 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Сливенски окръжен съд решение № 37 от 18.01.2013г. по т. д. № 71/2012 г., за начална дата на неплатежоспособността на същото дружеството е определена датата 20.07.2011 г.
В касационната жалба се поддържа, че в атакуваната му част, въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Според касатора, определената от Бургаски апелативен съд начална дата на неговата неплатежоспособност не съответства на данните по делото относно момента на настъпване на трайна невъзможност за погасяване на задълженията на дружеството. Счита, че съдът не е съобразил установените в постоянната практика на ВКС разрешения, според които началната дата на неплатежоспособността следва да се определи при съблюдаване на показателите относно общото икономическо състояние на длъжника като трайна тенденция, израз на което е моментът на спиране на обслужването на задълженията, а не конкретно извършено или неизвършено плащане към отделен кредитор.
Като значими за допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени въпросите: „1. Относителният дял на вземанията на определен кредитор, определящият критерий ли е за началната дата на неплатежоспособността; 2. Конкретно последното плащане към отделен кредитор с най-голям дял от задълженията, определящият критерий ли е за началната дата на неплатежоспособността”. По отношение на тези въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС (с позоваване на решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 90/2010 г. на ІІ т. о. и решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на І т. о.) и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие в практиката на съдилищата (с позоваване на решение № 549 от 27.10.2008 г. по т. д. № 239/2008 г. на І т. о.; решение № 481 от 10.04.2013 г. по гр. д. № 1521/2003 г. на І т. о. и решение № 275 от 13.04.2006 г. по т. д. № 26/2006 г. на І т. о.).
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за отхвърляне на жалбата като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 23.08.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от съда срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да определи за начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] датата 20.07.2011 г., Бургаски апелативен съд е приел, че именно към тази дата е настъпило обективното състояние на невъзможност да погасява изискуемите задължения към своите кредитори, което е трайно и необратимо. В тази връзка съдебният състав е взел предвид депозираните в първоинстанционното производство заключения на икономическата експертиза, сочещи, че за целия изследван период 2007 г. – 2012 г. коефициентите за обща и бърза ликвидност са под единица, каквито са и тези за незабавна ликвидност (с изключение за 2008 г. и 2010 г.). Същевременно, отчетено е и обстоятелството, че до края на 2011 г. дружеството е осъществявало търговска дейност, макар приходите от същата да са намалявали всяка следваща година. Решаващ за извода относно момента на настъпване на неплатежоспособността е посоченото в допълнителното заключение на вещото лице, че затрудненията на дружеството да обслужва задълженията към кредиторите са придобили траен характер в края на 2010 г. Съобразявайки обаче, че най-голям относителен дял имат задълженията по двата кредита към [фирма], като единият от тях (револвиращият) е пряко свързан с дейността на дружеството, въззивният състав е преценил, че невъзможността на търговеца да участва в гражданския и търговския оборот е настъпила трайно на 20.07.2011 г. с плащането на последните по-значителни суми по тях, независимо, че същият е разполагал с възможността да извършва плащания по отделни сделки. Въззивният съд не е възприел предложенията на нито една от страните за начална дата на неплатежоспособността. Посочената от длъжника дата 01.01.2007 г. не е възприета по съображения, че е обоснована единствено с наличието към този момент на непогасени негови задължения, което, според съдебния състав, не е достатъчно, за да се определи по-ранна дата. Предложените от всеки от кредиторите дати, представляващи дати на последните погасявания на техните вземания, съответно – датата 01.03.2012 г., посочена от [фирма] и датата 31.05.2012 г., посочена от [фирма] – не са възприети по съображения, че за определяне на началната дата на неплатежоспособността е от значение най-ранният момент, в който финансовото състояние на длъжника не е позволявало той да изпълнява паричните си задължения, а не извършените от него последни плащания.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При определяне на началната дата на неплатежоспособността въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, а именно в съответствие с нея е определил началната дата на неплатежоспособността при съобразяване на общото икономическо състояние на длъжника и момента на трайно спиране на обслужването на задълженията му. В мотивите на обжалвания акт решаващият състав е провел разграничение между неплащането на паричното задължение като неправомерен юридически факт и спирането на плащанията като правно-технически термин, като е посочил, че тъкмо то е външна проява на обективната невъзможност на длъжника да обслужва дълговете си, т. е. на неплатежоспособността и че за определяне началната й дата от значение е най-ранният момент, при който финансовото състояние на длъжника не е позволявало да изпълнява задълженията си, а не последните извършени от него плащания. С оглед на това свое становище, което е изцяло в съответствие с имащата задължителен характер за долустоящите инстанции практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от действащия Граждански процесуален кодекс – напр. решение № 64 от 23.03.1010 г. по т. д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и др., въззивният съд е приел, че извършените от длъжника [фирма] последни плащания на 01.03.2012 г. и на 31.05.2012 г. към двамата въззивници ( [фирма] и [фирма]) са ирелевантни за определяне на датата на неплатежоспособността. Определянето за такава датата 20.07.2011 г., на която са извършени плащанията от 20.07.2011г. по процесните два договора за кредит, не е в противоречие с посоченото становище и практика. Възприемането на тези плащания като момент, след който е настъпила трайна невъзможност на длъжника да изпълнява задълженията си, е резултат от извършената от съда преценка на събраните по делото доказателства и преди всичко на данните от заключенията на икономическата експертиза, която преценка е изцяло относима към правилността на постановеното от него решение и не може да бъде предмет на проверка в производството по допускане на касационния контрол. В този смисъл настоящият състав съобразява указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради наличието на задължителна съдебна практика по поставените въпроси, не подлежи на обсъждане твърдението за противоречие в съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК).
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 51 от 07.05.2013 г. по в. т. д. № 92/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: