3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
София, 10.10.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3420/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частни жалби на Д. А. К. от [населено място] и [фирма], [населено място] срещу определение № 162 от 22.01.2013 г. по т. д. № 4525/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което са оставени без разглеждане като недопустими подадените от тях частни жалби срещу определение от 31.07.2012 г. по т. д. № 5343/2011 г. на Софийски градски съд, VІ-18 състав. С първоинстанцинония акт е уважена подадената от [фирма] молба за продължаване на действията по изп. д. № 20118470400858/2011 на ЧСИ Н. П..
Частните жалбоподатели изразяват несъгласие с извода за недопустимост на въззивното обжалване на определението на Софийски градски съд. Според жалбоподателя [фирма], [населено място], определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ е от категорията определения, произнасяни в обезпечителното производство, тъй като с него се отменя наложена от закона по своята същност обезпечителна мярка, а по аргумент от разпоредбата на чл. 629а, ал. 7 ТЗ и чл. 402, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 621а ТЗ това определение подлежи на обжалване.
Ответникът – [фирма] – заявява становище само по подадената от Д. А. К. от [населено място] частна жалба, като счита същата за основателна по съображения в писмен отговор от 12.04.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частните жалби са депозирани в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими, но разгледани по същество – същите са неоснователни.
За да остави без разглеждане подадените от Д. А. К. от [населено място] и [фирма], [населено място] частни жалби против срещу определение от 31.07.2012 г. по т. д. № 5343/2011 г. на Софийски градски съд, VІ-18 състав, с което съдът по несъстоятелността е уважил молбата на кредитора [фирма] за продължаване на действията по изп. д. № 20118470400858/2011 на ЧСИ Н. П., образувано срещу имот на длъжника, въззивният съд е приел, че обжалваното определение не е от категорията на посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ съдебни актове, поради което по отношение на него следва да намери приложение разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, съгласно която постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд, но само доколкото са налице предпоставките на чл. 274, ал. 1 ГПК. И тъй като в случая определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ няма характер на преграждащо развитието на производството, нито е предвидена изрично възможността то да бъде обжалвано, е направен извод за недопустимостта на подадените срещу същото частни жалби.
Определението е правилно.
Извършената от въззивния съд преценка относно допустимостта на обжалването е изцяло в съответствие със закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, като с изменението на разпоредбата от 2010 г. /ДВ, бр. 101/2010 г./ е предвидено, че обжалването се осъществява „по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс”. Това препращане налага извода, че допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения е обусловена от изпълнението на изискванията по чл. 274, ал. 1 ГПК, т. е. на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат само онези първоинстанционни определения, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото /чл. 274, ал. 1, т. 1 ТЗ/ или по отношение на които законът изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани /чл. 274, ал. 1, т. 2 ТЗ/. И тъй като определението, с което съдът по несъстоятелността се е произнесъл по искането на обезпечен кредитор за продължаване на производството по реализация на неговото обезпечение (последното не е част от производството по несъстоятелност), не попада в нито една от двете хипотези, същото не може да бъде предмет на самостоятелен инстанционен контрол.
Настоящият състав не споделя становището на частния жалбоподател [фирма], [населено място], че допустимостта на обжалването произтича от характера на първоинстанционния акт по чл. 638, ал. 3 ТЗ като такъв, отменящ наложена по силата на закона (чл. 638, ал. 1 ТЗ) обезпечителна мярка. Обжалваемостта на съдебните актове винаги е предмет на изрична регламентация с императивни процесуалноправни норми. Поради това, не може да се счете, че липсата в закона на указание за възможността даден акт да бъде обжалван, представлява празнина в правото, която се преодолява по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА чрез правоприлагане по аналогия. Ето защо, позоваването в случая на разпоредбите на чл. 629а, ал. 7 ТЗ и чл. 402 ТЗ, уреждащи обжалваемостта на точно определени съдебни актове (определение за допускане на предварителни обезпечителни мерки и определение за отмяна на допуснато обезпечение на иск), е неоснователно.
С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 162 от 22.01.2013 г. по т. д. № 4525/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: