3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София,15.02.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1070/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, [населено място] срещу постановеното от Бургаски апелативен съд определение № 191 от 18.06.2011 г. по т. д. № 310/2011 г., с което е оставена без разглеждане молбата на същото дружество за допускане на обезпечение на предявените искове.
Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение е неправилно поради противоречие със закона. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав за недопустимост на искането за налагане на обезпечителна мярка поради обстоятелството, че същото е направено след приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Поддържа становище, че § 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК /в сила от 01.03.2008г./ е приложим само към самостоятелните молби за обезпечение на бъдещ иск, докато към исканията за обезпечение, направени в хода на текущ съдебен процес, започнал преди влизане в сила на новия ГПК, по силата на изричната норма на § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК /нов/, приложим е редът на отменения ГПК, съгласно който налагането на обезпечителна мярка е допустима и след постановяване на въззивното решение.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – е неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, [населено място] за допускане на обезпечение на предявените срещу [фирма], [населено място] искове, въззивният съд е приел, че същата е недопустима поради депозирането й след установения в чл. 389, ал. 1 ГПК срок – приключване на съдебното дирене във въззивното производство и по-конкретно, че искането е направено след постановяване на въззивното решение. Решаващият състав е отчел обстоятелството, че производството по делото е образувано преди влизане в сила на новия ГПК и поради това разглеждането му е подчинено на отменения ГПК, но е съобразил и установеното в § 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК изключение, според което само постъпилите до 01.03.2008 г. молби за обезпечаване на искове се разглеждат по реда на отменения ГПК, докато в случая молбата за обезпечение е постъпила на 15.06.2012 г.
Обжалваното определение е правилно.
Въззивният съд е съобразил установения в чл. 389, ал. 1 ГПК пределен срок, в който може да бъде направено искане от ищеца за допускане на обезпечение – приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Фактът, че искането на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, [населено място] за налагане на обезпечителна мярка е направено след този срок, обосновава извод за неговата недопустимост, както правилно е преценил и решаващият състав.
Неоснователно в тази връзка е застъпеното от частния жалбоподател становище, че по отношение на подадената от него молба за налагане на обезпечителна мярка е следвало да бъде приложен редът на отменения ГПК /чл. 308, ал. 1/, съгласно който обезпечение може да бъде допуснато във всяко положение на делото до влизане на решението в сила. Такъв извод не може да бъде направен от разпоредбата на § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК, с която именно частният жалбоподател обосновава своето становище. Преди всичко, следва да се отбележи, че посочената разпоредба касае хипотезата, когато въззивното дело е образувано по жалба, постъпила до влизането в сила на новия ГПК, какъвто настоящият случай не е – въззивните жалби, по които е образувано в. т. д. № 310/2011 г. на Бургаски апелативен съд, са постъпили през 2010 г., т. е. далеч след влизане в сила на новия ГПК. Всъщност, приложимостта на стария съдопроизводствен ред към висящото пред Бургаски апелативен съд въззивно производство произтича от разпоредбата на § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК, според която първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция. Това общо правило, обаче, е неотносимо към производството по молби за обезпечаване на исковете, тъй като то е предмет на изрична регламентация в § 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК. Съгласно тази разпоредба, производството по молби за обезпечаване, постъпили до 01.03.2008 г., се разглеждат по реда на отменения ГПК. По аргумент за противното, молбите за обезпечение, постъпили след посочената дата, т.е. след влизане в сила на новия ГПК /каквато е настоящата хипотеза/, подлежат на разглеждане по предвидения в него ред. Като неоснователен следва да бъде преценен и доводът на частния жалбоподател, че § 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК е приложим само към самостоятелните молби за обезпечение на бъдещ иск, но не и към молби, депозирани в текущите съдебни производства. Доколкото в посочената разпоредба не е проведено подобно разграничение, това становище е лишено от опора в закона.
Поради всички изложени съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Бургаски апелативен съд определение № 191 от 18.06.2011 г. по т. д. № 310/2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: