5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
София,05.12.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 10/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма], [населено място] и насрещна касационна жалба на И. К. Х. от [населено място] срещу решение № 42 от 04.01.2011 г. по гр. д. № 2168/2004 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-6 състав решение от 15.07.2004 г. по гр. д. № 117/2002 г.
К. Застрахователно дружество [фирма], [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният от Г. К. Х. /починал в хода на процеса/ иск с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за получените травматични увреждания от пътно-транспортно произшествие от 05.12.1999 г. Счита, че същото е недопустимо, тъй като конституираната в хода на въззивното производство наследница на първоначалния ищец И. К. Х. е индивидуализирана само чрез посочване на трите й имена, но не и с ЕГН, както и поради това, че не е редовно призована и надлежно представлявана по делото.
Именно с въпроса за допустимостта на въззивния акт е обосновано и допускането на касационния контрол, като по отношение на него се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС.
Касаторката И. К. Х. от [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 10 000 лв. до пълния предявен размер 30 000 лв. В депозираната от нея насрещна касационна жалба се поддържа, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие е занижено, тъй като не съответства на претърпените от пострадалото лице /починалия първоначален ищец Г. К. Х./ болки и страдания.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди се противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и значимост на разгледаните в него въпроси за размера на обезщетенията за неимуществени вреди и за определяне обема на съпричиняване.
Касаторката И. К. Х. оспорва подадената от Застрахователно дружество [фирма] касационна жалба и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 01.08.2011 г.
К. Застрахователно дружество [фирма] не заявява становище по насрещната касационна жалба на И. К. Х..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 и чл. 287 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, постановено по предявен от Г. К. Х. от [населено място] /единствен наследник на който и настоящ ищец е касаторката И. К. Х./ срещу Застрахователно дружество [фирма] иск с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, въззивният съд е приел, че са осъществени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответния застраховател за заплащане на обезщетение за вредите от настъпилото на 05.12.1999 г. пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на застрахования при него водач К. Г. М., установена и с влязлото в сила споразумение от 26.04.2000 г. по нохд № 3287/2000 г. на Софийски районен съд. Решаващият състав е споделил извода на първостепенния съд за съпричиняване в равна степен на вредоносния резултат от пострадалото при инцидента лице /първоначалния ищец/, изразяващо се в пресичането му на пътното платно на червен за пешеходците сигнал на светофарната уредба в състояние на невъзможност да координира нормално движенията си, дължаща се на тежката степен на алкохолно опиване – 2.7 промила в кръвта. По отношение дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди във въззивното решение е прието, че сумата 20 000 лв., коригирана с оглед установения процент съпричиняване /50 %/, репарира в достатъчна степен претърпените от него неимуществени вреди от получените в резултат от произшествието множество телесни увреждания. В тази връзка, като имащи значение за определяне размера на обезщетението, въззивният съд е взел предвид възрастта на пострадалия, необратимия характер на получените увреди, в т. ч. и ампутация на крайник, характера, силата и интензитета на търпените болки и страдания и сериозността на извършеното от водача деяние.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед развитите от касатора-застраховател доводи, не може да се счете, че същите са от естество да обосноват извод за вероятна недопустимост на обжалваното решение. Преди всичко, следва да се отбележи, че поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е недоказано. Представените с изложението актове на ВС и ВКС са неотносими към въпроса за порока на съдебното решение, когато страната е била нередовно призована или не е представлявана надлежно, каквито са твърденията на касатора, а третират въпроса за участието на страна, която не притежава процесуална дееспособност или правоспособност.
Отделно от това, следва да се отбележи, че заявените в касационната жалба оплаквания за нередовно призоваване на насрещната страна представляват по своята същност оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са относими към правилността на обжалваното решение, а не към неговата допустимост. Друг е въпросът дали изобщо така твърдените нарушения могат да обосноват неправилност на съдебния акт, като се има предвид, че се касае за нарушение на чужди процесуални права, а не права на самия касатор. Този въпрос, обаче, както беше посочено, не може да бъде обсъждан в производството по допускане на касационния контрол.
С оглед недопускането на касационната жалба на Застрахователно дружество [фирма], [населено място] до разглеждане и предвид разпоредбата на чл. 287, ал. 4 ГПК, не следва да бъде извършена преценка за допускане на касационния контрол на въззивното решение в частта, предмет на подадената от ищцата И. К. Х. от [населено място] насрещна касационна жалба.
Независимо от посочения изход на делото, искането на ответницата по касация за присъждане на разноски не следва да бъде уважено, тъй като липсват доказателства такива да са направени за настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 42 от 04.01.2011 г. по гр. д. № 2168/2004 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е уважен предявеният от Г. К. Х. /починал в хода на процеса/ срещу Застрахователно дружество [фирма] иск с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за получените травматични увреждания от пътно-транспортно произшествие от 05.12.1999 г. за сумата 10 000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от И. К. Х. от [населено място] насрещна касационна жалба срещу решение № 42 от 04.01.2011 г. по гр. д. № 2168/2004 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. К. Х. /починал в хода на процеса/ срещу Застрахователно дружество [фирма] иск с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за получените травматични увреждания от пътно-транспортно произшествие от 05.12.1999 г. за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв.
В частта, с която насрещната касационна жалба се оставя без разглеждане, определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: