3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 12.07.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2280/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 199 от 01.02.2013 г. по т. д. № 2242/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на дружеството-длъжник [фирма], [населено място] е определена датата 31.12.2007 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Според касатора, при определяне на датата на неплатежоспособност решаващият състав не е взел предвид, че в края на 2007 г. коефициентът на обща ликвидност на ответника е 0.9749, т. е. малко под приетия в теорията и практиката минимум – „единица”, което означава, че въпреки финансовите си затруднения дружеството е могло да плаща задълженията към своите кредитори. С твърдението, че до 31.05.2011 г., когато е обявена предсрочна изискуемост на предоставения му през 2007 г. договор за кредит, длъжникът е осъществявал ефективен платежен процес, касаторът счита, че именно тази дата следва да бъде приета за начална дата на неплатежоспособността.
Като обосноваващ допускането на касационния контрол, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран следният въпрос: „Дали началната дата на неплатежоспособността следва да се определи съобразно последните плащания на кредиторите, вкл. на подалия молбата за откриване на производство по несъстоятелност, или трябва да се съобрази общото икономическо състояние на длъжника, като се отчетат показателите на ликвидност и автономност, включително и публичните задължения”. Становището на касатора, в подкрепа на което са приложени множество решения на касационната и на други инстанции, е, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и се решава противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касация – [фирма], [населено място] и Национална агенция за приходите – не заявяват становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от съда срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени постановеното от Софийски градски съд решение в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] е приета датата 31.05.2011 г. и да определи за такава датата 31.12.2007 г., въззивният съд е взел предвид данните от заключението на счетоводната експертиза, установяващи, че още в края на 2007 г. всички коефициенти за ликвидност на длъжника са под „единица”, а коефициентът му за финансова автономност е под приетия в практиката коефициент 0.33, както и че след 2009 г. дружеството не е подавало годишни финансови отчети, което сочи на липса на извършвана от него дейност. Като недоказано решаващият състав е приел твърдението че през 2008 г. ответникът е погасявал задълженията към своите кредитори, в т. ч. и към банката, инициирала производството по несъстоятелност. В тази връзка е посочил, че последното погасяване на главницата и на лихвите по предоставения му от банката-молител кредит е извършено съответно на 09.12.2009 г. и на 20.04.2011 г. за сумите 251.34 евро и 226.11 евро. С оглед незначителния размер на тези плащания и прекомерната им забава, същите са преценени като факти, от които не може да се направи извод за платежоспособност на дружеството след края на 2007 г. Освен това, съдът е съобразил и представените от Национална агенция за приходите във въззивното производство нови писмени доказателства, установяващи, че през периода 01.01.2008 г. – 31.03.2009 г. ответникът е натрупал непогасени публични задължения в значителен размер – 401 268.49 лв., което е преценено като допълнителен аргумент за необратимия характер на финансовите му затруднения към приетата от него дата на неплатежоспособност.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора въпрос, макар и значим за изхода на конкретното дело, не може да обоснове допускане на касационния контрол поради недоказаност на поддържаните по отношение на него основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. При определяне на началната дата на неплатежоспособността въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС /част от която е цитирана и от самия касатор/, а именно в съответствие с нея е определил началната дата на неплатежоспособността не с оглед конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а при съобразяване на общото икономическо състояние на длъжника и момента на спиране на обслужването на задълженията му. В този смисъл е не само последователната практика на касационната инстанция, формирана при действието на отменения Граждански процесуален кодекс, но и имащата задължителен характер за долустоящите инстанции практика, постановена по реда на чл. 290 от действащия Граждански процесуален кодекс – решение № 64 от 23.03.1010 г. по т. д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и др. Поради съществуването на задължителна съдебна практика по поставения въпрос и съответствието на въззивното решение с нея, не подлежи на обсъждане твърдението за противоречие в съдебната практика.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 199 от 01.02.2013 г. по т. д. № 2242/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: