О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 11.06.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 56/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Е. Б. от гр. К. срещу постановеното от Кюстендилски окръжен съд решение от 18.06.2009 г. по в. гр. д. № 240/2009 г. С обжалвания акт е оставено в сила решение от 17.02.2009 г. по гр. д. № 1484/2008 г. на Кюстендилски районен съд, с което е уважен предявеният от И. К. М. от гр. К. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, като е признато за установено, че касаторката Е. Е. Б. дължи на ищеца сумата 10 000 лв. по запис на заповед от 19.10.2007 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на материални закон и на процесуалните правила. Изразено е несъгласие с извода на решаващия състав, че процесният запис на заповед не е подписан под заплаха. Според касаторката, съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 30 ЗЗД, като не е взел предвид факта, че в случая заплахата се изразява в отнемането на работата й, от което би произтекло накърняване на едно нейно имуществено благо – лишаването й заплата.
Допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно – с решение № 229 от 27.04.207 г. по н. д. № 900/2006 г. на І н. о., както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – И. К. М. от гр. К. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционния акт, с който е уважен предявеният от И. К. М. от гр. К. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел за безспорно установено съществуването на задължение на ответницата Е. Е. Б. от гр. К. към ищеца в размер на сумата 10 000 лв., произтичащо от редовен от външна страна запис на заповед от 19.10.2007 г. Като неоснователно решаващият състав е преценил единственото поддържано от ответницата по иска възражение за недължимост на сумата – за унищожаемост на сделката поради подписването на записа на заповед под заплаха. Прието е, че предупреждението до ответницата за прекратяване на трудовото й правоотношение, ако не подпише записа на заповед, не може да се окачестви като заплаха по смисъла на чл. 30 ЗЗД, тъй като не съдържа лични или неимуществени последици от неблагоприятно естество, които да се отнасят до съществени имуществени или неимуществени интереси на заплашваното лице или на негови близки. В тази връзка е съобразена предвидената в закона възможност за ищцата да защити правата си при евентуално незаконосъобразно уволнение.
Настоящият състав счита, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Преди всичко, следва да се отбележи, че касаторката не е посочила конкретно материалноправния въпрос, по отношение на който счита, че са осъществени поддържаните от нея основания за допускане на касационно обжалване. По своето съдържание представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК представлява всъщност повторение на оплакванията в касационната жалба за неправилност на атакуваното решение. Неизпълнението на установеното в закона задължение за мотивиране на основанията за допускане на касационно обжалване прави невъзможна преценката относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК – както на общата предпоставка дали поставеният въпрос е значим за изхода на конкретното дело, така и на специфичните изисквания за всяко от поддържаните основания. Съобразно задължителните указания в тази насока, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос е достатъчно основание да не бъде допуснато касационното обжалване.
Дори и да се приеме, че значимият за делото въпрос, конкретизиран от настоящия състав в рамките на предоставените му с цитираното тълкувателно решение правомощия, е този за предпоставките за приложимост на разпоредбата на чл. 30 ЗЗД, касационното обжалване отново не следва да бъде допуснато.
На първо място, напълно недоказано е твърдението, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Единственият съдебен акт, на който се позовава касаторката, не следва да бъде обсъждан, тъй като същият е постановен по наказателно, а не по гражданско дело и поради това не се включва в понятието “съдебна практика” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК. По този въпрос не е налице и задължителна практика на ВКС, която следва да бъде взета предвид.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същото е обосновано от касаторката с необходимостта да се “прекъсне евентуална практика от страна на работодателите при подписването на записи на заповед” и преди всичко с твърдението за допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводстветните правила, изразяващо се в необсъждане на релевираните доводи и събраните по делото гласни доказателства. Тези твърдения, обаче, са относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и не могат да бъдат преценявани едновременно като основания за допускане на касационно обжалване. Освен това, следва да се има предвид, че изводите, до които е достигнал въззивният съд по посочения въпрос, са резултат от извършената от него преценка на конкретните факти и доказателства, а не поради непълнота, неяснота или противоречивост на приложимата норма на чл. 30 ЗЗД, преодоляването на която би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 18.06.2009 г. по в. гр. д. № 240/2009 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: