4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София,08.01.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 131/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 295 от 07.11.2011 г. по в. т .д. № 222/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Ловешки окръжен съд решение № 19 от 18.05.2011 г. по т. д. № 64/2010 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу И. В. М. от [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за консултантски услуги от 12.01.2009 г. и на т. ІІ от споразумение от 30.04.2009 г. поради противоречието им със закона и с добрите нрави.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно. Оплакването за недопустимост е мотивирано с твърдението, че съдът се е произнесъл по четири, а не по предявените два иска, а оплакването за неправилност – с необсъждането на направеното от дружеството-въззивник искане за спиране на производството по делото до приключване на производството по нохд № с-852/2010 г. на СГС поради преюдициалност на същото за настоящия спор.
К. моли за допускане на касационното обжалване, като се позовава на допуснати от страна на първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения във връзка с изготвения по делото доклад, с призоваването му за съдебно заседание на 28.04.2011 г. и с обсъждането на показанията на свидетеля Й. П., както и на процесуални нарушения на въззивния съд досежно недопускане на преразпит на същия свидетел и необсъждане на оплакванията във въззивната жалба. С оглед на това, счита, че обжалваното решение съдържа произнасяне по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото / чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът – И. В. М. от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките за това, както и за неоснователност на жалбата. Конкретни съображения са развити в депозирания от същия писмен отговор от 10.02.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционния акт, с който са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу И. В. М. от [населено място] искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за консултантски услуги от 12.01.2009 г., решаващият състав е споделил изцяло извода на първостепенния съд, че договорът не нарушава закона и не противоречи на добрите нрави. Въззивната инстанция е преценила, че сам по себе си фактът, че към момента на сключване на процесния договор ответникът И. М. е бил един от управителите на [фирма], не води автоматично до нарушаване разпоредбата на чл. 141 ТЗ /което именно е релевирано от ищеца като причина за нищожност на договора както на основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, така и на основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/, тъй като същият е действал в качеството си на физическо лице, а не като представител на [фирма] и затова отговорността му като управител на това дружество няма отношение към процесния договор. Като неоснователно предвид липсата на конкретна законова разпоредба, която да е нарушена, е преценено и твърдението за нищожност на същата сделка поради нерегистрирането на ответника като консултант. Доколкото не е въведено с исковата молба, а с допълнителната такава, въззивният съд е счел, че не следва да обсъжда несвоевременно заявеното от ищеца основание за нищожност на договора по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД поради невъзможен предмет.
С оглед извода, че консултантският договор не е нищожен и предвид твърдението на ищеца, че именно от неговата нищожност произтича и нищожността на т. ІІ от споразумението от 30.04.2009 г., искът по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. Извод за неоснователност е направен и по отношение на иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на посочената клауза от процесното споразумение. В тази връзка, въззивният съд е преценил, че уговореното в него обезщетение за предсрочно прекратяване на консултантския договор в размер на 100 000 лв. не е прекомерно, в какъвто смисъл са доводите на ищеца, като в резултат на извършеното тълкуване на същото в съответствие с изискванията на чл. 20 ЗЗД, е приел, че клаузата на Раздел ІІ не следва да се възприема изолирано, а с оглед на клаузата по т. ІІІ от споразумението, което сочи, че уговорената сума 100 000 лв. е за цялостно уреждане на отношенията между страните, а не само за прекратяване на консултантския договор.
По отношение на останалите оплаквания на въззивника и събраните по делото писмени и гласни /показанията на свидетеля Й. П./ доказателства във връзка с получаване на сумите по договора и споразумението съдът е счел, че не следва да бъдат обсъждани, тъй като касаят исковете за връщане на тези суми, производството по които е прекратено.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Независимо от формалното наличие на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът не е изпълнил задължението си да посочи кой е въпросът /материалноправен и/или процесуалноправен/, релевантен за конкретния правен спор, по отношение на който твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия на Върховен касационен съд, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си, е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В изложението се съдържат единствено оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения /като преобладаващата част от тях касаят първоинстанционното, а не въззивното производство/, които обаче са относими към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на обжалвания акт, но не и към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането на касационния контрол.
С оглед данните по делото, не може да се приеме, че е налице и вероятна недопустимост на въззивното решение, което би било самостоятелно основание за допускане на касационното му обжалване съгласно разясненията, дадени в цитираната задължителна съдебна практика. Произнасянето на въззивната инстанция е в рамките на заявените от ищеца претенции, уточнени в депозираните от него молби вх. № 383 от 12.01.2011 г. и вх. № 1502 от 14.02.2011 г. Доколкото нищожността на всяка от двете сделки /на консултантския договор от 12.01.2009 г. и на споразумението от 30.04.2009 г./ е поддържана на две отделни основания /противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/, то в случая предявените обективно съединени искове са именно четири, както правилно е приел и въззивният съд, а не два, както неправилно се поддържа от касатора.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София,08.01.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 131/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 295 от 07.11.2011 г. по в. т .д. № 222/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Ловешки окръжен съд решение № 19 от 18.05.2011 г. по т. д. № 64/2010 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу И. В. М. от [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за консултантски услуги от 12.01.2009 г. и на т. ІІ от споразумение от 30.04.2009 г. поради противоречието им със закона и с добрите нрави.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно. Оплакването за недопустимост е мотивирано с твърдението, че съдът се е произнесъл по четири, а не по предявените два иска, а оплакването за неправилност – с необсъждането на направеното от дружеството-въззивник искане за спиране на производството по делото до приключване на производството по нохд № с-852/2010 г. на СГС поради преюдициалност на същото за настоящия спор.
К. моли за допускане на касационното обжалване, като се позовава на допуснати от страна на първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения във връзка с изготвения по делото доклад, с призоваването му за съдебно заседание на 28.04.2011 г. и с обсъждането на показанията на свидетеля Й. П., както и на процесуални нарушения на въззивния съд досежно недопускане на преразпит на същия свидетел и необсъждане на оплакванията във въззивната жалба. С оглед на това, счита, че обжалваното решение съдържа произнасяне по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото / чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът – И. В. М. от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките за това, както и за неоснователност на жалбата. Конкретни съображения са развити в депозирания от същия писмен отговор от 10.02.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционния акт, с който са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу И. В. М. от [населено място] искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за консултантски услуги от 12.01.2009 г., решаващият състав е споделил изцяло извода на първостепенния съд, че договорът не нарушава закона и не противоречи на добрите нрави. Въззивната инстанция е преценила, че сам по себе си фактът, че към момента на сключване на процесния договор ответникът И. М. е бил един от управителите на [фирма], не води автоматично до нарушаване разпоредбата на чл. 141 ТЗ /което именно е релевирано от ищеца като причина за нищожност на договора както на основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, така и на основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/, тъй като същият е действал в качеството си на физическо лице, а не като представител на [фирма] и затова отговорността му като управител на това дружество няма отношение към процесния договор. Като неоснователно предвид липсата на конкретна законова разпоредба, която да е нарушена, е преценено и твърдението за нищожност на същата сделка поради нерегистрирането на ответника като консултант. Доколкото не е въведено с исковата молба, а с допълнителната такава, въззивният съд е счел, че не следва да обсъжда несвоевременно заявеното от ищеца основание за нищожност на договора по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД поради невъзможен предмет.
С оглед извода, че консултантският договор не е нищожен и предвид твърдението на ищеца, че именно от неговата нищожност произтича и нищожността на т. ІІ от споразумението от 30.04.2009 г., искът по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. Извод за неоснователност е направен и по отношение на иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на посочената клауза от процесното споразумение. В тази връзка, въззивният съд е преценил, че уговореното в него обезщетение за предсрочно прекратяване на консултантския договор в размер на 100 000 лв. не е прекомерно, в какъвто смисъл са доводите на ищеца, като в резултат на извършеното тълкуване на същото в съответствие с изискванията на чл. 20 ЗЗД, е приел, че клаузата на Раздел ІІ не следва да се възприема изолирано, а с оглед на клаузата по т. ІІІ от споразумението, което сочи, че уговорената сума 100 000 лв. е за цялостно уреждане на отношенията между страните, а не само за прекратяване на консултантския договор.
По отношение на останалите оплаквания на въззивника и събраните по делото писмени и гласни /показанията на свидетеля Й. П./ доказателства във връзка с получаване на сумите по договора и споразумението съдът е счел, че не следва да бъдат обсъждани, тъй като касаят исковете за връщане на тези суми, производството по които е прекратено.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Независимо от формалното наличие на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът не е изпълнил задължението си да посочи кой е въпросът /материалноправен и/или процесуалноправен/, релевантен за конкретния правен спор, по отношение на който твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия на Върховен касационен съд, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си, е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В изложението се съдържат единствено оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения /като преобладаващата част от тях касаят първоинстанционното, а не въззивното производство/, които обаче са относими към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на обжалвания акт, но не и към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането на касационния контрол.
С оглед данните по делото, не може да се приеме, че е налице и вероятна недопустимост на въззивното решение, което би било самостоятелно основание за допускане на касационното му обжалване съгласно разясненията, дадени в цитираната задължителна съдебна практика. Произнасянето на въззивната инстанция е в рамките на заявените от ищеца претенции, уточнени в депозираните от него молби вх. № 383 от 12.01.2011 г. и вх. № 1502 от 14.02.2011 г. Доколкото нищожността на всяка от двете сделки /на консултантския договор от 12.01.2009 г. и на споразумението от 30.04.2009 г./ е поддържана на две отделни основания /противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/, то в случая предявените обективно съединени искове са именно четири, както правилно е приел и въззивният съд, а не два, както неправилно се поддържа от касатора.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 295 от 07.11.2011 г. по в. т .д. № 222/2011 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: