3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 967
София,29.10.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 594/2012
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 18 832 от 21.12.2011 г. по ч. гр. д. № 15 880/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав, с което е потвърдено разпореждане от 28.09.2011 г. по гр. д. № 55 481/2009 г. на Софийски районен съд, 76 състав за връщане на подадената от същото дружество въззивна жалба срещу постановеното по делото решение.
Частният касатор поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и моли за отмяната му. Твърди, че в противоречие с процесуалното правило на чл. 101 ГПК съдът е оставил без уважение молбата му по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока за внасяне на държавна такса по въззивната жалба, без да даде указания за отстраняване на констатираните в нея нередовности, изразяващи се в непосочване на уважителни причини за продължаване на срока.
Именно с въпроса – „Следва ли на страната-молител по искане за продължаване на процесуален срок съгласно чл. 63 ГПК да се съобщят допуснатите нередовности в молбата й и да й се дадат указания за отстраняването им” – е обосновано допускането на касационния контрол, като се поддържа, че поради липсата на съдебна практика е осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 26.03.2012г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което Софийски районен съд е върнал подадената от [фирма], [населено място] въззивна жалба, решаващият състав е приел, че същото е законосъобразно, предвид безспорния по делото факт, че жалбоподателят не е изпълнил указанието за внасяне на държавна такса, което му е надлежно съобщено. Като неоснователно е преценено оплакването на частния жалбоподател, че непосочването на уважителни причини в молбата за продължаване на срока за изпълнение на указанието представлява нередовност, за която съдът е следвало да му съобщи и да му даде възможност да я отстрани. В тази връзка е изразено становището, че за съда не съществува подобно задължение.
Настоящият състав намира, че макар поставеният въпрос да е значим за конкретното дело, като обуславящ изхода му, същият не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като не е осъществено поддържаното по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, това основание би било налице тогава, когато се касае за приложение на законова норма, по която липсва съдебна практика, или тази практика, макар и непротиворечива, е неправилна и следва да бъде изоставена, както и когато приложимата разпоредба е неясна и се налага тълкуването й. Тези изисквания в настоящия случай не са осъществени. Нормата на чл. 63, ал. 1ГПК /аналогична на нормата на чл. 36, ал. 1 от отменения ГПК/, установяваща предпоставките за продължаване на процесуалните срокове, е напълно ясна и не поражда никакви трудности при тълкуването й. Освен това, по прилагането и на двете норми е формирана единна и непротиворечива съдебна практика, според която преценката на молбата за продължаване на срока се извършва с оглед изложените в нея твърдения и подкрепящите ги доказателства, от което неминуемо следва изводът, че посочването на причините, налагащи продължаване на срока, касае основателността, а не редовността на молбата и поради това за съда не съществува задължение да дава на страната указания в тази връзка.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 18 832 от 21.12.2011 г. по ч. гр. д. № 15 880/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: