5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 28.04.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1016/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих” (П.) ЕАД, [населено място] срещу решение № 2433 от 30.12.2013 г. по гр. д. № 3391/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна и частично оставяне в сила на постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав решение № 684 от 12.08.2009 г. по гр. д. № 402/2006 г., предявеният от Централен кооперативен съюз, [населено място] срещу касатора „Профилактика, рехабилитация и отдих” (П.) ЕАД, [населено място] иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на собствения на ищеца имот – почивен дом „Е.”, находящ се в [населено място], [община] за периода от 01.03.2001 г. до 31.12.2002 г. е уважен за сумата 72 804 лв.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел за недоказано твърдението за извършени от него подобрения в процесния имот, без да му даде указания за ангажиране на доказателства за предаване на имота с тези подобрения и за сумата, с която вследствие на тях се е увеличила стойността на имота. Оплакването за необоснованост на обжалвания акт и за постановяването му в противоречие с материалния закон е аргументирано с твърденето, че ищецът Ц. не е доказал да е собственик на целия процесен имот, в т. ч. и на подобренията в него, както и че не е установено обедняване на ищеца, респ. обогатяване на ответното дружество в резултат от ползването на имота. Несъгласие е изразено и с отказа на въззивната инстанция да уважи направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение увеличения размер на иска.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Според касатора, въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, съответно – ППВС № 1 от 28.05.1979 г.; решение № 22 от 14.07.2010 г. по т. д. № 428/2009 г. на І т. о., а също и с влязлото в сила решение № 250 от 13.04.3010 г. по т. д. № 888/2009 г. на Софийски апелативен съд. Конкретен въпрос, подлежащ на преценка с оглед цитираната практика по чл. 59 ЗЗД, не е поставен, като такъв е поставен само във връзка с погасяването по давност на част от вземането, а именно: „Когато исковата претенция не е предявена изрично като частична и не е посочен пълният размер на претендираното вземане, както и когато искът не би могъл да се квалифицира като частично предявен, увеличаването на иска има ли за правна последица спирането на давността по отношение на останалата част на вземането – до пълния му размер”. Като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото са поставени въпросите: „1. Следва ли да се присъжда обезщетение по реда на чл. 59 ЗЗД за имущество, придобито по давност, за периода преди изтичане на давностния срок и 2. Как следва да се обезщетява по реда на чл. 59 ЗЗД ползването на имущество, което е физически несъществуващо”.
Ответникът – Централен кооперативен съюз, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 24.03.2014 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да постанови обжалвания резултат – уважаване на предявения от Централен кооперативен съюз, [населено място] срещу „Профилактика, рехабилитация и отдих” (П.) ЕАД, [населено място] иск за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на собствения на ищеца имот – почивен дом „Е.”, находящ се в [населено място], [община] за периода от 01.03.2001 г. до 31.12.2002 г. до размер на сумата 72 804 лв., въззивният съд е приел за доказани предпоставките на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Съобразявайки задължителните указания в решение № 204 от 05.09.2013 г. по т. д. № 1158/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решаващият състав е счел, че предмет на новото разглеждане на делото е единствено въпросът за размера на дължимото от ответното дружество обезщетение за ползване на процесния имот през исковия период, доколкото останалите елементи от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД – че ищецът е собственик на този имот и че ответникът го е ползвал без основание – са преценени за доказани от предходните инстанции и възприети от касационната инстанция. С оглед заключението на техническата експертиза, допусната във въззивното производство в съответствие с указанията в отменителното решение, съдът е приел, че дължимото обезщетение възлиза на сумата 74 260 лв. Доколкото обаче направеното от ответника възражение за давност е уважено частично (за периода от 01.03.2001 г. до 13.03.2001 г.), дължимото обезщетение е намалено със сумата 1 456 лв. и на ищеца е присъдена сумата 72 804 лв.
Като неоснователно Софийски апелативен съд е преценил възражението за давност по отношение увеличения размер на иска (над сумата 32 246 лв.), като се е позовал на формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС – решение № 63 от 28.05.2010 г. по т. д. № 637/2009 г. на І т. о. и решение № 160 от 17.12.2012 г. по т. д .№ 808/2011 г. на ІІ т. о., според която ако искът не е заявен като частичен, предприетото по реда на чл. 116, ал. 1, пр. 2 ГПК (отм.) увеличение на размера на исковата претенция не представлява предявяване на нов иск, а форма на прецизиране размера на иска, чрез която ищецът коригира грешки или неточности в преценката си за действителния размер на спорното вземане.
Въззивният съд не е уважил и направеното от „Профилактика, рехабилитация и отдих” (П.) ЕАД, [населено място] възражение за прихващане с вземането му за направени в процесния имот подобрения, тъй като е приел същото за недоказано предвид липсата на ангажирани от ответника доказателства, че е предал имота на ищеца именно с подобренията, както и доказателства с каква сума се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията. Като допълнителен аргумент за неоснователността на посоченото възражение, направено с молба в с. з. на 24.03.2008 г., е посочено, че към тази дата вземането за подобренията е погасено по давност. В съответствие с практиката на ВКС – решение № 143 от 25.06.2013 г. по гр. д. № 52/2013 г. на І г. – давността е изчислявана от датата 27.07.1995 г., когато ищецът е предявил срещу ответника иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху процесния имот, манифестирайки по този начин превръщане на владението си в държане.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Доколкото няма поставен конкретен въпрос по приложението на чл. 59 ЗЗД, не следва да бъде обсъждана цитираната от касатора съдебна практика – задължителна (ППВС № 1/79 г.) и казуална – решение № 250 от 13.04.3010 г. по т. д. № 888/2009 г. на Софийски апелативен съд. Развитите в изложението съображения в тази връзка касаят изцяло фактическите и правни изводи на въззивния съд като инстанция по същество и поради това и с оглед задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС са предмет на самото касационно обжалване, но не могат да бъдат преценявани като въпроси, обосноваващи неговото допускане.
По отношение на въпроса за давността при увеличение на иска, който е обуславящ изхода на делото и следователно релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – не е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 22 от 14.07.2010г. по т. д. № 428/2009 г. на І т. о. Напротив, налице е съответствие не само с това решение, но и с посочените от въззивния съд решения по чл. 290 ГПК – решение № 63 от 28.05.2010 г. по т. д. № 637/2009 г. на І т. о. и решение № 160 от 17.12.2012 г. по т. д .№ 808/2011 г. на ІІ т. о.
Що се отнася до останалите два въпроса, въззивният акт не съдържа произнасяне по тях – нито по въпроса за придобиването на част от процесния имот по давност преди изтичане на давностния срок за обезщетение за неоснователно ползване, нито по въпроса за присъждане на такова обезщетение за ползване на имущество, което физически не съществува. Още повече, че в случая изобщо не се твърди, че имуществото не е съществувало към периода (01.03.2001г. – 31.12.2002г.), за който се претендира обезщетение за ползването му. Поради липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не подлежи на преценка и наличието на поддържаното по отношение на тези въпроси основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 ГПК, касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 2 714.12 лв., изчислена съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2433 от 30.12.2013 г. по гр. д. № 3391/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Профилактика, рехабилитация и отдих” (П.) ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], ул. „172” № 11 да заплати на Централен кооперативен съюз, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 2 714.12 лв. (две хиляди седемстотин и четиринадесет лева и дванадесет стотинки).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: