О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 28.10.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова
т. дело № 826/2010 година
Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на Радослав В. Н. от гр. Плевен, действащ лично и като ЕТ „И. – Р. Н.”, гр. А., както и „И. А.” ООД, гр. А., за отмяна на влязлото в сила решение № 229 от 17.05.2006 г. по ч. гр. д. № 330/2006 г. на Плевенски окръжен съд, с което, на основание чл. 332, ал. 1 ГПК /отм./, съдът се е произнесъл по подадената от посочените лица жалба срещу действията на съдебния изпълнител от Съдебно-изпълнителната служба при Плевенски районен съд по изп. д. № 431-34/2005 г., изразяващи се в отказ да бъдат вдигнати наложени възбрани и запори по същото изпълнително дело.
По съображения, подробно изложени в молбата, се поддържа, че по отношение на посоченото решение е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по молбата – Н. Х. М. от гр. Плевен – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Както правната доктрина, така и съдебната практика /в т.ч. и задължителна такава – ППВС № 2 от 29.09.1977г./ приема, че предмет на извънинстанционното производство по чл. 231 ГПК /отм./, чийто аналог понастоящем е чл. 303 ГПК, могат да бъдат само актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материалноправен спор. Безспорно такива актове са решенията /и някои определения/ на съда, постановени в исковия процес.
Същевременно, не може принципно да се отрече правото да бъде атакуван съдебен акт, постановен в производството по чл. 435 и сл. ГПК по жалба срещу действията на съдебния изпълнител или срещу отказа му да извърши искано изпълнително действие. Както се посочва в Т. на ВКС № 3 от 12.07.2005 г., /което не е изгубило действие и при новата процесуална уредба, създадена с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., предвид принципно непроменения характер на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител /, това производство е двустранно спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С постановеното в това производство решение съдът разрешава процесуален, а не материалноправен спор. Когато обаче, разрешавайки процесуалния въпрос, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право, следва да се приеме, че постановеният от него акт придобива характеристиката на акт, с който се разрешава материалноправен спор и поради това същият може да бъде предмет на отмяна по реда на чл. 303 ГПК.
Настоящият случай, обаче, не попада в горната хипотеза. Атакуваното решение не съдържа произнасяне по въпроси, касаещи самото материално правоотношение, а единствено процесуални въпроси. Ето защо, това решение не може да бъде определено като акт, с който е разрешен материалноправен спор, което обуславя и извод за недопустимост на отмяната му по реда на чл. 303 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Р. В. Н. от гр. Плевен, действащ лично и като ЕТ „И. – Р. Н.”, гр. А., както и „И. А.” ООД, гр. А., за отмяна на влязлото в сила решение № 229 от 17.05.2006 г. по ч. гр. д. № 330/2006 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: