6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София,27.06.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 783/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] /правоприемник на [фирма]/ срещу решение № 593 от 10.04.2012 г. по гр. д. № 3027/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено поставеното от Софийски градски съд, І-8 състав решение № 1903 от 05.04.2011г. по гр. д. № 3141/2008 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу С. В. Д., гражданин на Германия, обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 27 878.11 евро, представляваща общ размер на изтеглените от банковата сметка на [фирма], [населено място] парични суми като разходи по договор за наем и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 10 400.45 евро, представляваща мораторна лихва върху първата сума за периода от датата на изтеглянето й от банковата сметка до датата на исковата молба.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Според него, в резултат на това, че не е обсъдил задълбочено и в тяхната цялост събраните по делото доказателства, превратно е тълкувал някои от тях /писмо изх. № 99-00-02 от 07.02.2008 г./ и е разместил доказателствената тежест между страните, съдът е стигнал до погрешния извод за наличие на основание за получените от ответника С. Д. суми. В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на поддържаната от касатора теза, че е бил въведен в заблуждение относно съществуването на сключен от него договор за наем на служебно жилище в Германия, поради което регулярното превеждане на суми за покриване на разходите за наем не може да се счита за одобряване и за потвърждаване с конклудентни действия на извършените от ответника като представител на дружеството действия.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като релевантни за изхода на делото са заявени въпросите: 1. За одобряването на извършени разпоредителни действия, в случая, когато представляваното лице е било заблудено относно основни характеристики на извършените действия и 2. За начина на извършване на потвърдителните действия и по-конкретно – за потвърждаването чрез конклудентни действия и за това, дали при изрично уговорен между страните ред за потвърждаване на извършените действия, а именно – писмено потвърждаване, този ред може да бъде заобикалян чрез института на конклудентното потвърждаване.
По отношение на посочените въпроси касаторът поддържа всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В подкрепа на твърдението за противоречието им с практиката на ВКС и за противоречивото им решаване от съдилищата същият се позовава съответно: по първия въпрос – на определение № 884 от 27.08.2010 г. по гр. д. № 741/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 1276 от 06.12.2000г. по гр. д. № 215/2000 г. на ВКС, ІІ г. о., а по втория въпрос – на определение № 209 от 08.12.2008 г. по гр. д. № 4771/2008 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 1071 от 01.072011 г. по гр. д. № 1521/2011 г. и решение № 1108 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 869/2011 г., постановени от Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – С. В. Д. – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение. Подробни съображения за това са изложени в писмен отговор от 01.08.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният срещу С. В. Д. иск за сумата 27 878.11 евро, представляваща общ размер на изтеглените от банковата сметка на [фирма], [населено място] парични суми като разходи по договор за наем, въззивната инстанция е възприела крайния правен извод на първостепенния съд за отсъствие на предпоставките по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, макар и не по изложените от него съображения. По отношение на сумата 22 189.08 евро по издадените от С. Д. в периода 21.07.2003 г. – 05.10.2005 г. чекове, подробно описани в допълнителното заключение на счетоводната експертиза, е прието, че същата е получена правомерно и с одобрението на законния представител на дружеството. Този извод е направен въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, установяващи че: през исковия период ответникът С. В. Д. е бил търговски представител на [фирма] в Германия /видно от пълномощно 30.10.1999г./; същият е сключил договор за наем на жилище през 1998г., което е ползвано като служебно жилище от него и от командированите от дружеството лица; за това жилище е заплащан месечен наем в размер на 568.96 евро /равностойност на 1 112.78 ДМ/; наемът е заплащан с лични средства на ответника, които впоследствие, след одобряването на изпращания от него до дружеството тримесечен отчет, са му възстановявани чрез парични преводи по сметка на дружеството, получавани от ответника чрез издаването на чекове /видно от показанията на разпитаните свидетели и от заключенията на допуснатата счетоводна експертиза/; в издръжката на представителството на дружеството в Германия е включен като разход наемът на служебно жилище на търговския представител и на командированите лица, но не и наемът на жилище за личните и на семейството му нужди /свидетелите Т. и И./. Като доказателство за правомерността на получените от ответника суми в периода от 01.06.2002 г. до 30.06.2005 г. съдебният състав е преценил писмо изх. № 99-00-02 от 07.02.2008 г., изпратено от Генералния директор на [фирма] до С. В. Д., в което е посочено, че за периода след прекратяване на договора за наем на служебното жилище 30.06.2005 г. до 01.07.2007 г. изтеглените от последния суми за плащане на наем на това жилище са получени без основание и подлежат на връщане. От тълкуването на това писмо по аргумент за противното, въззивният съд е приел, че същото съдържа изрично одобрение на законния представител на търговското дружество за извършените от ответника разпореждания със сумата, платена като наемна цена на служебното жилище за периода до 30.06.2005 г. /сумата за последните три наемни вноски – за м. 03., 04. и 05.2005 г. – е получена с издадения от ответника чек от 05.10.2005 г./.
По отношение на останалата част от исковата претенция – за разликата над 22 189.08 евро – решаващият състав е приел, че искът е неоснователен, тъй като от събраните по делото доказателства, в т. ч. и заключенията на счетоводната експертиза, се установява, че сумите по чековете, издадени в периода 07.11.2006 г. – 28.06.2007 г., са получени от третото неучастващо в делото лице Н. Т., а не от ответника С. Д., поради което не може да се счете, че с тази сума последният се е обогатил за сметка на ищцовото дружество.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Поставените въпроси не могат да бъдат определени като значими за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. е. да са обуславящи изхода на спора, но да не са относими към възприемане на фактическата обстановка и към обсъждането на доказателствата. Отговорът на въпроса – следва ли да се считат потвърдени действия, извършени от представлявания, за които същият е бил заблуден от представляващия, предпоставя предварително произнасяне от съда налице ли е „заблуждаване” на представлявания, което е възможно само при разглеждане на спора по същество, но не и в производството по допускане на касационното обжалване. С конкретната преценка на доказателствата и по-точно с тълкуване съдържанието на писмо изх. № 99-00-02 от 07.02.2008 г. е свързан и въпросът за конклудентно потвърждаване на извършените от представляващия действия. Освен това, за да приеме, че извършените от ответника по иска разходи за наем на жилище са одобрени от дружеството, съдът е съобразил не само изявленията в това писмо, счетени за извънсъдебно признание на фактите, но и останалите доказателства – свидетелските показания и заключението на икономическата експертиза, установяващо, че целта на извършените от търговското дружество парични преводи е именно за покриване на направените от ответника разходи за наем на служебно жилище, т.е . изводите му са формирани в резултат от обсъждането на събрания по делото доказателствен материал и се отнасят до възприемане на фактическата обстановка.
Отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК освобождава касационната инстанция от изследване наличието на конкретно поддържаните основания за допускане на касационното обжалване, които, от друга страна, са и недоказани. В тази връзка, следва да се отбележи, че „съдебна практика” по смисъла на разясненията, дадени в т. 2 и т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, която може да бъде съобразена при преценка за наличие на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, представлява само един от тези актове – решение № 1276 от 06.12.2000г. по гр. д. № 215/2000 г.на ВКС, ІІ г. о., докато всички останали актове – две определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК и две въззивни решения на Софийски апелативен съд, за които липсват данни да са влезли в сила, не следва да бъдат взети предвид.
Цитираното решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК, не доказва обаче твърдяното противоречие в съдебна практика по първия заявен въпрос, тъй като то е неотносимо към него. Това решение съдържа произнасяне по приложението на чл. 42, ал. 2 ЗЗД – за потвърждаване на договор, сключен без представителна власт, докато в настоящия случай се касае за потвърждаване на договор, сключен от лице с представителна власт, но без предвиденото в пълномощното писмено „потвърждаване”.
Не може да се счете за осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно указанията по т. 4 от цитираното по-горе тълкувателно решение, посоченото основание е налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена. В случая посочените предпоставки липсват, тъй като не се касае за тълкуването и прилагането на определена правна норма, а за правилността на изводите на въззивния съд, изградени на база конкретните факти и доказателства и възприемането им от решаващия състав.
Независимо от недопускане на касационното обжалване, искането на ответника за присъждане на разноски не следва да бъде уважено предвид непредставянето на доказателства такива да са направени в настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 593 от 10.04.2012 г. по гр. д. № 3027/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: