Определение №335 от 40311 по ч.пр. дело №259/259 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 335
 
София, 13.05.2010 година
 
 
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и десета година в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
 
БОНКА ЙОНКОВА
 
 
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 259/2010 година
 
 
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “У” А. , гр. С. срещу определение № 604 от 04.12.2009 г. по в. ч. гр. д. № 1117/2009 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която дружеството е осъдено да заплати държавна такса в размер на сумата 89.50 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че в атакуваната му част въззивното определение е неправилно и моли за отмяната му, като излага съображения, че в случая е дължима такса в размер на 15 лв., съобразно чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, а не в размера, определен от Великотърновски окръжен съд.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по значим за делото въпрос – за размера на дължимата държавна такса за частна жалба по чл. 413, ал. 2 ГПК – който въпрос е решаван противоречиво и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
 
 
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
Същата, обаче, не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, независимо, че поставеният въпрос е от значение за конкретното дело. По отношение на този въпрос не е осъществено нито едно от поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
От една страна, предвид липсата на посочени, респ. представени съдебни актове, напълно недоказано е твърдението на частния жалбоподател, че релевираният като значим за делото въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, което би обусловило допускане на касационния контрол съобразно чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
На второ място, не може да се приеме, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частният жалбоподател не е аргументирал защо счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т. е. не е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което същото не следва да бъде обсъждано.
Независимо от това, обаче, следва да се отбележи, че посоченото основание не е налице и поради обстоятелството, че по въпроса за дължимата за обжалване на разпореждането по чл. 413, ал. 2 ГПК държавна такса е налице и произнасяне на Върховен касационен съд. В определение № 741 от 19.12.2009 г. по ч. т. д. № 846/2009 г. на ІІ т. о. е прието, че поради наличието на изрична регламентация досежно дължимата държавна такса по заявленията за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в т. ч. и на заповед за незабавно изпълнение – чл. 12 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, то при обжалването на постановените от съда актове по тези заявления приложима е разпоредбата на чл. 18, ал. 1, а не разпоредбата на чл. 19 от същата тарифа. Постановеното от въззивния съд определение е съобразено с цитираната практика и поради това липсва основание за допускане на касационното му обжалване.
Поради недопускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество внесената от частния жалбоподател държавна такса в размер на сумата 89.50 лв. следва да му бъде върната.
 
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 604 от 04.12.2009 г. по в. ч. гр. д. № 1117/2009 г. на Великотърновски окръжен съд.
ОСВОБОЖДАВА внесената от “У” А. , гр. С. по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 89.50 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top