О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 06.04.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 986/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “К” ООД, гр. В. срещу решение № 231 от 03.07.2009 г. по гр. д. № 341/2009 г. на Великотърновски окръжен съд. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил постановеното от Великотърновски районен съд решение № 157 от 04.03.2009 г. по гр. д. № 1620/2008 г. в обжалваната му част, с която е прието за недоказано оспорването на автентичността на процесния договор за наем от 01.05.2005 г. и са уважени предявените от С. т. „В” АД, гр. В. срещу дружеството-касатор „К” ООД, гр. В. обективно съединени искове, съответно: иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата 2229.50 лв. – наем за периода 01.10.2006 г. – 02.02.2007 г.; иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 820 лв. – неустойка за същия период; иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за сумата 4 751.04 лв. – обезщетение за ползване на имота за периода от прекратяване на договора за наем /02.02.2007 г./ до връщането на наетия обект /12.11.2007 г./. С първоинстанционното решение в полза на ищеца е присъдена законна лихва върху приетите за дължими суми за периода от датата на завеждане на делото до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1 548.60 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 235 ГПК. Изразява несъгласие с изводите, до които е достигнал Великотърновски окръжен съд относно спорните по делото въпроси и по-конкретно относно съществуването на валидно наемно правоотношение между страните, породено от договора за наем от 01.05.2005 г. Твърди, че съдебният състав не е направил самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, не е изложил самостоятелни фактически и правни изводи и не е обсъдил доводите на страните. Основното му оплакване се свежда до това, че въпреки категоричното заключение на изслушаната графологическа експертиза, съдът е приел за недоказано оспорването на автентичността на процесния договор за наем, което от своя страна е обусловило уважаването на предявените искове за заплащане на наемна цена за исковия период, неустойка за неизпълнение на същия договор и на обезщетение за ползване на наетия имот и след прекратяването му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е аргументирано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът твърди, че въззивното решение съдържа произнасяне по съществен процесуален въпрос – за задължението на съда за цялостна преценка на събраните по делото доказателства, който въпрос е решен в противоречие практиката на Върховен касационен съд. В тази връзка са посочени /и приложени/ решения на отделни състави на ВКС.
Ответникът по касация – С. т. “В” АД, гр. В. моли да не бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, респ. същото да бъде оставено в сила, по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 23.10.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от С. т. “В” АД, гр. В. срещу „К” ООД, гр. В. искове по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 236, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд е споделил изцяло фактическите и правни изводи на първата инстанция и по-конкретно: че сключеният на 01.05.2005 г. договор за наем е породил валидно наемно правоотношение между страните; че този договор е бил прекратен на 02.02.2007 г.; че дружеството-наемател е продължило да ползва имота и за периода от 02.02.2007 г. до фактическото му връщане на наемодателя – 13.11.2007 г., както и че наемателят не е заплатил дължимия наем за времето от 01.10.2006 г. до прекратяването на наемното правоотношение на 02.02.2007 г.
Великотърновски окръжен съд е счел, че първоинстанционният съд е изложил много подробни съображения по всеки от предявените искове и задълбочено е анализирал всички представени по делото доказателства, поради което и в съответствие с предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност е препратил към мотивите на районния съд. Решаващият състав е посочил, че заявените от въззивника оплаквания не се подкрепят от събраните доказателства, като е обърнал внимание и на съществуващото противоречие в изразеното от него по настоящото дело становище във връзка със съществуването на процесния договор за наем и становището му по водените между страните предходни дела, при разглеждането на които „К” ООД се е позовавал на този договор за наем, без да оспорва сключването му.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Безспорно, поставеният от касатора процесуалноправен въпрос следва ли да бъде извършена цялостна преценка на събраните по делото доказателства, отговаря на общото изискване за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл. 280, ал. 1 ГПК. Този въпрос е значим за всяко дело, тъй като е свързан с едно от основните задължения на съда при постановяване на решението и поради това пряко обуславя изхода на всеки правен спор. Същият обаче не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по отношение на него не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно задължителните разяснения по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато значимият за делото въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, която се формира от тълкувателните решения на ВКС и постановленията на Пленума на ВС. В обхвата на задължителната практика, обаче, не се включва практиката на Върховен касационен съд, създадена по отделни казуси. И тъй като в случая касаторът се позовава на незадължителна практика, искането за допускане на касационен контрол по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Независимо, че не е изрично посочена от касатора, следва да се отбележи, че по поставения от него процесуалноправен въпрос е налице и задължителна практика. В т. 9 на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че при въззивното производство съдът при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, както и че е длъжен да изготви собствени мотиви. Цитираното тълкувателно решение не е изгубило своето значение и при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. При прилагането му, обаче, следва да се отчете и новата специфична разпоредба на чл. 272 ГПК, предоставяща на въззивния съд процесуалната възможност, когато потвърди първоинстанционното решение да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Именно тази законова възможност е използвана от въззивния съд в настоящата хипотеза. Поради това, не би могло да се приеме, че начинът, по който е мотивирано въззивното решение, е в отклонение от задължителната съдебна практика. Оттук и изводът, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 231 от 03.07.2009 г. по гр. д. № 341/2009 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: