5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 16.01.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 4499/2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по съвместна частна касационна жалба на Я. Н. и Д. С. Д., чрез адвокат С. В. от САК, срещу определение № 1664 от 23.07.2013 г. по ч. гр. д. № 1516/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд VІ-17 състав определение от 31.01.2013г. по гр. д. № 3375/2012 г. С първоинстанционния акт е върната исковата молба и е прекратено образуваното въз основа на нея производство по предявен от Я. Н. и Д. С. Д. срещу [фирма], [населено място] и Н. (Аленсандер) Местерман, гражданин на И. иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТР за признаване за установено несъществуването на вписаното обстоятелство, че Н. Местерман притежава 285 дяла в [фирма], [населено място] .
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като с него е потвърден недопустим първоинстанционен акт. Според частните касатори, недопустимостта на първоинстанционното определение произтичаща от ограничаване правото им на защита на всеки от тях поотделно, тъй като не е отчетено обстоятелството, че искът е заведен спрямо дружеството, по чиято партида е извършено вписването, както и че не им е дадена възможност да уточнят исковете си и да изложат фактически обстоятелства относно обратното придобиване на дружествени дялове. При условията на евентуалност се поддържа и неправилност на обжалваното определение на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Развити са подробни съображения за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 29 ЗТР, чл. 115, т. 5 във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ТЗ и несъобразяване на задължителната съдебна практика, като правният интерес от предявения иск и основателността на същия са обосновани с последиците от разваляне на сключените между всеки от ищците и ответника Н. Местерман договори от 13.07.2009 г. за продажба на дружествени дялове в ответното дружество [фирма], [населено място].
Като обуславящи допускането на касационния контрол частните касатори поставят въпросите: „1. Какво е материалноправното съотношение между действието на вписването (респективно заличаването – чл. 7 и чл. 8 ЗТР) и действието на развалянето по чл. 88 ЗЗД на вписания договор и как развалянето на вписания договор се отразява на самото вписване; 2. С оглед отговора на първия въпрос, може ли да се приеме, че при извънсъдебно разваляне на вписания договор, се попада в хипотезата на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 29 ЗТР (арг. от чл. 10 ЗТР); 3. Подлежи ли на извънсъдебно разваляне договорът по чл. 129 ТЗ и необходимо ли е решение на Общото събрание на дружеството за развалянето, респективно – за обратното придобиване от изправния продавач на дружествените дялове по разваления договор, както и необходимо ли е решение на Общото събрание за заличаване на вписването на разваления договор; 4. Допустим ли е иск по чл. 29 ЗТР от изправния продавач за установяване несъществуване на вписано обстоятелство – прехвърляне на дружествени дялове, когато основанието на вписването (договорите) отпадне с обратна сила поради извънсъдебното разваляне от продавача”.
По отношение на всички поставени въпроси частните касатори поддържат, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК). По два от въпросите релевират и допълнително основание, съответно: за въпрос № 3 – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение за противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 161 от 11.01.2011 г. по т. д. № 28/2010 г. на ВКС, І т. о., а за въпрос № 4 – основанието по чл. 280, а. 1, т. 2 ГПК, като в подкрепа на твърдението за противоречие в практиката на съдилищата се позовават на определение от 30.07.2012 г. по гр. д. № 30316/2012 г. на СРС, 59 състав и определение от 30.07.2012 г. по гр. д. № 30312/2012 г. на СРС, 59 състав.
Ответниците по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] и Н. (Аленсандер) Местерман, гражданин на И. – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба и е прекратено образуваното въз основа на нея производство по предявен от Я. Н. и Д. С. Д. срещу [фирма], [населено място] и Н. (Аленсандер) Местерман, гражданин на И., иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТР за признаване за установено несъществуването на вписаното обстоятелство, че Н. Местерман притежава 285 дяла в [фирма], [населено място], въззивният съд е споделил изцяло извода за липса на правен интерес от така предявения иск. В тази връзка съдебният състав се е позовал на задължителната съдебна практика – т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК, в което са очертани хипотезите на „несъществуващо обстоятелство”, като е счел, че развалянето на договора за продажба на дялове не попада сред тях, доколкото не се касае за изначално порочно вписване. Поради това, че обжалваният акт съдържа произнасяне по исковете така, както те са индивидуализирани чрез посоченото в исковата молба основание и петитум, като неоснователно въззивната инстанция е преценила и оплакването за недопустимост на същия.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на въпрос № 3 – подлежи ли на извънсъдебно разваляне договорът по чл. 129 ТЗ и необходимо ли е решение на Общото събрание на дружеството за развалянето, респективно – за обратното придобиване от изправния продавач на дружествените дялове по разваления договор, както и необходимо ли е решение на Общото събрание за заличаване на вписването на разваления договор, не е осъществена общата предпоставка да е обуславящ изхода на делото, тъй като обжалваното определение не съдържа произнасяне по този въпрос. В мотивите на същото е посочено единствено, че в компетентността на Общото събрание на съдружниците е приемането на изменение в дружествения договор, в т. ч. и относно размера на дяловете на съдружниците в капитала на дружеството, но изобщо не е обсъждан въпросът необходимо ли е решение на Общото събрание за разваляне на договора по чл. 129 ТЗ, за обратно придобиване на дяловете, предмет на такъв договор и за заличаване на извършеното въз основа на този договор вписване.
Независимо, че отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, останалите три въпроса също не могат да обосноват допускане на касационния контрол поради отсъствие на предпоставките на поддържаното конкретно основание. Отговорът на всички тях се съдържа в цитираната и от въззивния съд задължителна съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК. В същото са дадени ясни указания по тълкуване на понятието „несъществуващо обстоятелство”, според които вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. От това следва категоричният извод, че порокът на вписаното обстоятелство трябва да е бил налице към момента на неговото възникване, като последващото отпадане на валидно възникналото обстоятелство не представлява порок на вписването по смисъла на закона и затова не може да бъде предмет на установителния иск по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), респ. на чл. 29, ал. 1 ЗТР. Наличието на цитираната задължителна съдебна практика изключва основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, а съответствието на въззивното решение с нея – налага извод за отсъствие и на основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав намира, че не е налице и вероятна недопустимост на обжалваното определение, която би била самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване. Релевираните в тази насока оплаквания на касаторите – за несъобразяване на факта, че искът е заведен не само срещу физическото лице Н. Местерман, но и срещу дружеството, по чиято партида е извършено вписването, както и че не е дал възможност на ищците да уточнят исковата си молба – са относими към правилността на акта, а не към неговата допустимост. В действителност, решаващият извод на съда за недопустимост на предявения иск е липсата на правен интерес от предявяването му, като липсата на пасивна легитимация по предявения иск с правно основание чл. 29 ЗТР е само допълнителен аргумент за приетата от съда недопустимост на същия по отношение на ответника-физическо лице.
Поради всички изложени съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1664 от 23.07.2013 г. по ч. гр. д. № 1516/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: