4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 30.09.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2577/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Мария Х. К. от [населено място] срещу определение № 121 от 17.04.2014 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане и е прекратено производството по подадената от същото лице частна жалба вх. № 19676 от 16.12.2013 г.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на въззивния акт като неправилен. Твърди, че при липсата на данни за датата, на която й е връчено съобщение от Агенцията по вписванията за наложената обезпечителна мярка, въззивният съд е следвало да счете, че частната жалба срещу определението за допускане на обезпечение е подадена в срок и е допустима. Според жалбоподателката, обстоятелството, че тя е съсобственик на ? идеална част от възбранения имот и че е ответник и необходим другар на другия ответник В. Б. И., е напълно достатъчно, за да обоснове правния й интерес от обжалване на допуснатото обезпечение. Като допълнителен аргумент за неправилността на обжалваното определение посочва липсата на произнасяне на съда по искането й от 21.03.2014 г. за издаване на удостоверение с цел снабдяване с необходимия документ.
Към частната жалба е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата и поддържа становище за недопускането й до касационно разглеждане, респ. отхвърлянето й като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 18.07.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Следва да се отбележи, че доколкото предмет на обжалване е акт, с който се прегражда разглеждането на делото, т. е. осуетява се разглеждането по същество на въззивната частна жалба, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т.1, изр. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, касационното обжалване не е обвързано от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, изложените от страните съображения в тази насока не следва да бъдат обсъждани.
По основателността на частната жалба.
За да остави без разглеждане подадената от Мария Х. К. от [населено място] частна жалба вх. № 19676 от 16.12.2013 г. и да прекрати образуваното въз основа на нея производство, въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като въпреки многократно дадените й указания, жалбоподателката не е установила момента, в който й е връчено съобщение от Агенцията по вписванията – Б. за обезпечението, допуснато с определението по гр. д. № 2121/2013 г. на Бургаски окръжен съд, от който момент, съгласно нормата на чл. 396, ал. 1 ГПК, започва да тече срокът за обжалване на това определение.
Настоящият състав намира, че изводът на решаващия състав за просроченост на депозираната от Мария Х. К. от [населено място] частна жалба вх. № 19676 от 16.12.2013 г. е правилен.
С оглед изрично дадените от Бургаски апелативен съд указания в разпореждането му от 29.01.2014 г., с разпореждане № 626 от 31.01.2014 г. първоинстанционният съд е указал на частната жалбоподателка Мария Х. К. да представи документ, от който да е видна датата на получаване на съобщението за наложената обезпечителна мярка – указание, което следва да бъде преценено като законосъобразно, предвид обстоятелството, че обжалваното определение касае допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти и съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК едноседмичният срок за обжалването му от ответника (каквато именно е частната жалбоподателка) тече от деня, в който му е връчено съобщение от Службата по вписванията за наложената обезпечителна мярка. Безспорно, частната жалбоподателка е предприела действия във връзка с посоченото указание, но те не са довели до неговото изпълнение. По-конкретно:
С молба вх. № 2933 от 17.02.2014 г. е представено определение № 582 от 02.03.2012 г. по ч. гр. д. № 435/2012 г. на Бургаски окръжен съд, което е напълно неотносимо към случая и дадените от съда указания, доколкото касае налагането на обезпечителни мерки по друго дело и на друго основание (чл. 22, ал. 2 ЗОПДИППД). Поради това, с разпореждане от 18.02.2014 г. на частната жалбоподателка отново е указано, че следва да представи доказателства за момента, в който е уведомена от Агенцията по вписванията за наложената възбрана, тъй като представеният документ не доказва релевантното за допустимостта на частната й жалба обстоятелство. В изпълнение на повторното указание, с молба вх. № 4331 от 10.03.2014 г., Мария Х. К. отново е представила ирелевантно към случая доказателство – обезпечителна заповед № 76 от 06.03.2012 г., издадена въз основа на определение № 582 от 02.03.2012 г. по ч. гр. д. № 435/2012 г. на Бургаски окръжен съд, т. е. документ, касаещ предходното обезпечение, постановено по друго дело. Същият е резултатът – представяне на неотносими доказателства (2 броя уведомителни писма от Агенция по вписванията от 07.03.2012 г. до Р. Т. К., Мария Х. К. и [фирма], [населено място] за наложена възбрана по ч. гр. д. № 435/2012 г. и 2 броя разписки за получаването им от посочените лица) – и от поредното указание до частната жалбоподателката К., дадено от Бургаски окръжен съд с разпореждане от 11.03.2014 г., за изпълнение на което е уважена и молбата й от 21.03.2014 г. за продължаване на дадения й срок с една седмица.
Следователно, при посочените данни, правилно въззивният съд е преценил за недоказан моментът, в който на частната жалбоподателка е връчено съобщението от Агенцията по вписванията за наложеното обезпечение и съответно – за недоказано спазването на преклузивния срок по чл. 396, ал. 1 ГПК, имащо за последица недопустимост на частната жалба.
Неоснователно в тази връзка е оплакването в частната жалба, че при липсата на данни за връчване на съобщение от Агенцията по вписванията за наложената възбрана срокът за обжалване на определението по допускане на това обезпечение следва да се счита спазен. Твърдението, че изобщо не й е изпращано уведомление от Службата по вписванията и че за наложената възбрана е узнала от другия ответник по делото В. Б. И., е заявено от частната жалбоподателка за първи път пред настоящата инстанция, поради което същото не е могло да бъде съобразено от въззивния съд.
Извод за неправилност на въззивния акт не може да бъде направен и поради липсата на произнасяне по искането на частната жалбоподателка за издаване на удостоверение, съдържащо се в молбата й от 21.03.2014 г., тъй като видно от последващата нейна молба вх. № 5778 от 01.04.2014 г. – същата се е снабдила с необходимите й документи и без исканото съдебно удостоверение. Друг е въпросът, че тези документи са неотносими към дадените й указания.
Що се отнася до аргументите на частната жалбоподателка, обосноваващи правния й интерес от атакуване на въззивното определение с качеството й на съсобственик на процесните имоти и ответник и необходим другар на другия ответник по делото В. Б. И., същите са ирелевантни за преценката за допустимостта на частната жалба с оглед подаването й в срок. Наличието на правен интерес от обжалване и спазването на установения в закона срок за обжалване са напълно самостоятелни процесуални предпоставки за допустимостта на подадената частна жалба.
Поради изложените съображения въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 121 от 17.04.2014 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от Мария Х. К. от [населено място] частна жалба вх. № 19676 от 16.12.2013 г. и е прекратено образуваното въз основа на нея производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: