6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София,05.03.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2334/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 7 от 31.01.2013 г. по в. т. д. № 357/2012г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 310 от 31.08.2012 г. по т. д. № 348/201 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 230 043.29 лв. – цена на стоки по фактури № [ЕГН]/30.06.2010г., № [ЕГН]/30.06.2010г. и № [ЕГН]/30.06.2010г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 12 135 лв. – обезщетение за забава върху първата сума за периода от 01.02.2011 г. до датата на исковата молба – 05.08.2011 г.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода, че не е доказано изпълнение на доставката по процесните три фактури и съответно, че за ответника не е възникнало задължение за плащане на цената по тях. Счита, че този извод не съответства на събраните по делото доказателства и че е формиран, без да бъде съобразен безспорният факт на отразяване на фактурите в счетоводството на купувача, на включването им в дневника за покупките и в справките-декларации по ЗДДС за м. 12. 2010 г., което е в противоречие с конкретно цитирана задължителна практика на ВКС. Според касатора, неправилно решаващият състав е приел, че липсва яснота дали доставките са извършени в изпълнение на процесния договор за продажба или в изпълнение на сключения между страните договор за спонсорство, като в тази връзка не е съобразил начина, по който са осчетоводени фактурите – по сметка 601 „Разходи за материали” и че за извършените доставки е упражнено право на ползване на данъчен кредит, което съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и по аргумент от чл. 70, а. 1, т. 2 ЗДДС не възниква за стоки, предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В касационната жалба са изложени подробни съображения и срещу извода за неконкретизираност на доставките, водеща съответно до недоказаност на изпълнението на продавача с твърдението, че индивидуализацията на стоките е извършена чрез посочените във фактурите данни – наименованието „PowerCat”, последвано от цифрово означение, посочен е осем цифрен артикулен номер, зад който стои конкретен артикул и е фиксирана дължимата за тях цена. Освен това, касаторът счита, че при преценката за основателността на иска е следвало да бъде съобразено противоречието в процесуалната позиция на ответника, а именно – че първоначално същият е твърдял липса на сключен договор за покупко-продажба между страните, а впоследствие – че този договор е развален, както и че стоките не са му доставени, а впоследствие – че е върнал доставената му стока.
Касационната жалба съдържа изрично оплакване за неправилност на въззивното решение и в частта за присъдените в първоинстанционното производство разноски с твърдението за прекомерност на същите и за допуснато нарушение на чл. 248, ал. 2 ГПК поради неизпращане на препис от молбата на ответника.
Като значим за допускането на касационния контрол в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: Осчетоводяването на фактурите и включването им в дневниците за покупки по ЗДДС, както и упражняването на право на приспадане на данъчен кредит по същите, представлява ли признание на задължението за плащане на цените на тези доставки и доказва ли неговото съществуване? По отношение на този въпрос се поддържа, че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК: решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 23 от 07.02.1011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ІІ т. о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ІІ т. о.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмен отговор от 18.04.2013 г. Претендира присъждане на разноски.
От страна на ответника е подадена частна жалба срещу определение № 94 от 26.03.2013 г. по в. т. д. № 357/2012 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Образуваното по същата ч. т. д. № 2309/2013 г. на ВКС, Второ търговско отделение е присъединено към настоящото с определение № 403 от 07.06.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
По отношение на касационната жалба:
Същата е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, въззивният съд е приел, че исковата сума 230 043.29 лв., претендирана като цена на спортни стоки (обувки, дрехи и аксесоари с марка „Пума”) по фактури № [ЕГН]/30.06.2010г., № [ЕГН]/30.06.2010г. и № [ЕГН]/30.06.2010г., е недължима, тъй като от събраните по делото доказателства не може да бъде безспорно установено изпълнение на доставката по сключения между страните договор за продажба от 01.07.2007 г., което да поражда насрещно задължение за плащане цената на доставената стока, доколкото основанието за плащане на цената не е издаването на фактура, а предаването на стоката – факт, подлежащ на доказване от продавача по договора. Решаващият състав е достигнал до извода за недоказаност на този факт въз основа на приетите от него за установени по делото обстоятелства, че: На датата 01.07.2007 г., на която е сключен процесният договор за продажба на спортни стоки, между страните е сключен и договор за спонсорство, касаещ същите състезателни сезони, съгласно който [фирма] е поела задължение да предостави на ответното дружество екипи за участие в националното първенство по футбол за Първи отбор на клуба, като и по двата договора е налице идентичност по отношение на офертата за Първи отбор, както и на клаузите за приемане-предаване на стоките, за доставки и др.; Процесните три фактури, които не са подписани от купувача, съдържат посочени от продавача данни за номера на артикули, количество и стойност, вписани на английски език, но не са придружени от документи за изписване на стоките от продавача, нито за доставката им на купувача; Липсват изготвени приемо-предавателни протоколи в съответствие с клаузата на чл. 1, т. 11 от договора за продажба; Приложените към някои от фактурите документи, означени като „стокови разписки” (с ръкописно изписване на български език) и подписани само от продавача, не удостоверяват момент на приемане-предаване на стоките, нито имат съдържанието на документ за изписване от склада на доставчика; Тройната счетоводна експертиза е установила, че от сметка 304 /стоки/ на ищеца не става ясно какви точно стоки като артикул и бройка се изписват и по коя фактура за извършена продажба, а представените оборотна ведомост на английски език и обобщена справка съдържат информация само за изписаните артикули като общо количество и стойност, но не и по процесните фактури; Издадената от куриерска фирма „С.” справка установява извършени доставки между страните за периода 10.06.2010 г. – 23.12.2010 г., но описанието им чрез номера на товарителниците и броя пакети не установява вида и бройката на съдържащите се вътре артикули; Същевременно обаче безспорно е установено и връщане на стоки от страна на въззиваемото дружество на 28.07.2010 г.
Преценявайки изброените обстоятелства, въззивният съд е направил извод, че поради липсата на достатъчна индивидуализация на стоките по процесните фактури, не може да бъде установено дали обективираните в тях доставки са в изпълнение именно на договора за продажба или на договора за спонсорство. Освен това, съобразявайки вписаните във фактурите данни, че поръчките са направени през 2010 г., както и че тази година се включва в два сезона за договаряне, решаващият състав е приел за невъзможно да се установи за кой от двата сезона се отнасят доставките и дали изобщо е налице договореност за тях. С оглед на това и при липсата на доказателства за реално предаване на стоките, е преценено, че за ответника не е възникнало задължение за плащане на сумата по процесните фактури, независимо от факта на счетоводното им отразяване, включване в дневниците за покупки и справката-декларация по ЗДДС.
Като неоснователна въззивният съд е счел и депозираната от [фирма] частна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд определение по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. В тази връзка е изразено становището, че с връчване на препис от това определение на дружеството-ищец и обжалването на същото от него е отстранен пропускът на първоинстанционния съд да изпрати препис от молбата по чл. 248 ГПК, както и че с оглед фактическата и правна сложност на делото и реално осъществените от пълномощника на ответното дружество процесуални действия договореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
По отношение на поставеният от касатора въпрос са осъществени както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е обуславящ изхода на конкретното дело, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същият е решен в противоречие с формираната по реда на чл. 290 ГПК и имаща задължителен за долустоящите съдилища практика на ВКС, част от която е цитирана и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Поради допускането на касационното обжалване разглеждането на подадената от ответника частна жалба срещу постановеното от въззивния съд определение по чл. 248 ГПК следва да бъде извършено едновременно с разглеждането на касационната жалба, предвид обусловеността на отговорността за разноски от изхода на делото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 7 от 31.01.2013 г. по в. т. д. № 357/2012г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 4843.57 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: