5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 16.03.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1595/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 397 от 21.12.2013 г. по в. гр. д. № 405/2013 г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Севлиевски районен съд решение № 255 от 17.07.2013 г. по гр. д. № 399/2013 г. С първоинстанционния акт са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане за сумата 14 400 лв. – част от възнаграждение по договор от 21.02.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.01.2013 г. до окончателното й изплащане и за сумата 1 200 лв. – неустойка за периода от 20.02.2012 г. до 23.01.2013 г., които суми са предмет на заповед за изпълнение № 31 от 25.01.2013 г. по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 103/2013 г. на Севлиевски районен съд.
К. моли за отмяна на обжалвания акт на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Излага подробни съображения срещу изводите на съда по приложението на чл. 34, ал. 1 и чл. 34а от Закона за енергийната ефективност с твърдението, че процесният договор е изначално нищожен като сключен от лице, което не е вписано в регистъра по чл. 34а, ал. 1 ЗЕЕ. Изразява несъгласие и с приетото от решаващия състав, че е допустимо дейностите по обследване на енергийната ефективност да бъдат извършвани и с „нает персонал”, какъвто могат да бъдат не само физически лица, но и търговци.
Както в самата касационна жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като значими за допускане на касационното обжалване, с твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, са поставени въпросите: „1. Допустимо ли е извършване на енергийно обследване на сгради и технологичен процес от търговец, невписан в регистъра по чл. 34а, ал. 1 ЗЕЕ; 2. Допустимо ли е сключване на договор с предмет „Енергийно обследване на сгради и технологичен процес” от търговец, невписан в регистъра по чл. 34а, ал. 1 ЗЕЕ; 3. Допустимо ли е наетият персонал по смисъла на чл. 34, ал. 2 ЗЕЕ, да са освен физически лица, и търговци, с оглед изискванията на чл. 34, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗЕЕ”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за отхвърляне на жалбата, по съображения в писмен отговор от 08.05.2014 г. Претендира заплащане на разноски за настоящото производство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса и в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Същата, обаче, е процесуално допустима само по отношение на иска за сумата 14 400 лв. – възнаграждение по договора от 21.02.2012 г., но е недопустима по отношение на иска за неустойка, доколкото цената на този иск (1 200 лв.) е под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер, при който е допустим касационен контрол върху въззивните решения по търговски дела, каквото е и настоящото.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е признато за установено съществуване на вземане на ищеца [фирма], [населено място] към ответника (настоящ касатор) [фирма], [населено място] за сумата 14 400 лв. – част от възнаграждение по договор от 21.02.2012 г., въззивният съд е споделил изцяло извода на предходната инстанция за неоснователност на единственото заявено от ответното дружество възражение за нищожност на процесния договор поради невъзможен предмет, аргументирано с твърдението, че същият е сключен от лице, което не е вписано в регистъра по чл. 34а, ал. 1 ЗЕЕ. Безспорният факт, че ищецът не отговаря на изискването да е регистриран по чл. 34а, ал. 1 ЗЕЕ, е преценен от решаващия състав като не водещ до нищожност на договора, тъй като в раздел І на същия самите страни са предвидили възможността дейностите по енергийно обследване на сградите и технологичния процес да бъде извършено със свой или нает лицензиран персонал /фирма/ и предвид обстоятелството, че именно тази възможност е използвана в случая, доколкото изпълнението на дейностите е реализирано от [фирма], [населено място] въз основа на сключения между него и ищеца договор, за което дружество е установено, че е вписано в регистъра по чл. 34а, ал. 1 ЗЕЕ. Според въззивния съд, тълкуването на приложимите към спора законови разпоредби не обосновава извод, че наетият персонал за обследване може да бъде само физическо лице.
Като неоснователно е счетено и оплакването за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в приемането на писмено доказателство (договора за съвместна дейност от 07.03.2012 г.), което не е представено своевременно с исковата молба, а едва в първото съдебно заседание. Липсата на твърдяното процесуално нарушение е аргументирана с обстоятелството, че посоченото доказателство е представено с оглед направеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за нищожност на процесния договор и дадената поради това възможност на ищеца да вземе становище и да ангажира доказателства.
Настоящият състав намира, че поставените от касатора въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като, макар да имат значение за делото, не са обуславящи неговия изход по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение въпроса за допустимостта енергийното обследване на сгради и технологични процеси да се извършва от търговец, който не е вписан в регистъра по чл. 34а, ал. 1 ЗЕЕ, липсата на общата предпоставка произтича от факта, че въззивното решение изобщо не съдържа обратен извод, т. е. че е допустимо. Напротив, съдът е посочил изрично, че законът е въвел императивно изискване тези дейности да се извършват само от търговец, вписан в регистъра по чл. 34а, ал. 1 ЗЕЕ. Отговорът на този въпрос следва категорично и от нормата на чл. 34, ал. 1 ЗЕЕ, която, като напълно ясна и недвусмислена, не поражда необходимост от тълкуване. Тази норма дава разрешение и на поставения от касатора втори въпрос – за допустимостта договор, чийто предмет е енергийно обследване на сгради и технологични процеси, да бъде сключен от търговец, който не е вписан в регистъра по чл. 34а, ал. 1 ЗЕЕ, доколкото установеното в нея изискване касае самите дейности по обследване, т. е. фактическото извършване на същите, а не страните по договора. Освен това, преценката дали договорът е действителен, е въпрос, относим към правилността на обжалвания акт и поради това същият не може да обоснове допускане на касационното обжалване.
Що се отнася до последния въпрос, настоящият състав намира, че същият е ирелевантен за спора. Дали „наетият персонал” може да се състои само от физически лица или и от търговци, е въпрос, който е от значение само с оглед изискванията за вписване в регистъра по чл. 34а, ал. 1 ЗЕЕ, докато в случая понятието „нает персонал” е използвано в съвсем различен смисъл, т. е. че изпълнението на договора може да бъде осъществено не само лично от дружеството-изпълнител, но и от „нает” персонал /фирма/. Следователно, това е въпрос, чийто отговор произтича от тълкуването на процесния договор, а не от нормата на чл. 34 ЗЕЕ.
Поради всички изложени съображения касационният контрол не следва да бъде допуснат.
Независимо от този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски не следва да бъде уважено предвид липсата на доказателства, че посочената в договор за правна защита № 6348 от 23.04.2014 г. сума 850 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, действително е платена (в брой или по банков път).
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 397 от 21.12.2013 г. по в. гр. д. № 405/2013 г. на Габровски окръжен съд в частта, касаеща иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане за сумата 14 400 лв. – част от възнаграждение по договор от 21.02.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.01.2013 г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 397 от 21.12.2013 г. по в. гр. д. № 405/2013 г. на Габровски окръжен съд в частта, касаеща иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане за сумата 1 200 лв. – неустойка по договор от 21.02.2012 г. за периода от 20.02.2012 г. до 23.01.2013 г.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчване на препис до страните. В останалата му част, същото не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: