Определение №396 от 41814 по търг. дело №4150/4150 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
С., 24.06.2014 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 4150/2013 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1232 от 19.05.2013 г. по т. д. № 2298/2012 г. на Софийски апелативен съд по отношение на приетото в мотивите на същото, че в постановеното от Софийски окръжен съд решение № 11 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 316/2011 г. недопустимо е разгледано направеното от едноличния търговец възражение за прихващане до размер на 80 000 лв.
Касаторът поддържа, че в посочената му част въззивното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Излага подробни съображения срещу извода на решаващия състав, че по отношение направеното от него възражение за прихващане е формирана сила на пресъдено нещо с постановеното решение от 15.10.2003 г. по гр. д. № 311/2002 г. на Софийски окръжен съд. Преценява този извод като противоречащ на закона и задължителната съдебна практика, тъй като съдът не е съобразил обстоятелството, че посоченото решение е отменено изцяло с постановеното по реда на чл. 303, т. 1 ГПК решение № 21 от 01.04.2011 г. по т.д. № 1086/2010 г. на ВКС, І т. о. и делото е върнато за ново разглеждане с изрични указания за произнасяне по направените от страните доводи и възражения.
Като обуславящи допускането на касационното обжалване касаторът поставя процесуалноправните въпроси: „1. Ползват ли се със сила на пресъдено нещо и имат ли самостоятелно значение мотивите на отмененото в цялост съдебно решение; 2. За правомощията на въззивната инстанция като инстанция по същество на правния спор; 3. Задължителният характер на указанията, дадени от ВКС при предходното разглеждане на делото и правомощията на въззивната инстанция след отменителното решение на касационния съд”. По отношение на тези въпроси се поддържа, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, съответно: първият въпрос е решен в противоречие с т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 01.01.20001 г. на ОСГК и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 50 от 12.02.2010 г. по гр. д. № 430/2009 г. на ІІ г. о. и решение № 143 от 07.12.2010 г. по т.д. № 1100/2009 г. на І т. о.; вторият въпрос – в противоречие с т. 14 от същото тълкувателно решение; с решение № 116 от 08.07.2011 г. по т. д. № 692/2010 г. на ІІ т. о. и решение № 14 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 217/2010 г. на ІІ г. о., а третият въпрос – в противоречие с решение № 344 от 01.11.2011 г. по гр. д. № 1451/2010 г. на І г. о., решение № 163 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 676/2009 г. на І г. о. и решение № 300 от 10.04.2009 г. по гр. д. № 1701/2008 г. на ІV г. о. (последното постановено по реда на отменения ГПК). Освен това, според касатора първият въпрос е от значение и за развитието на правото.
Ответникът по касация – Държавна агенция ”Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 30.10.2013 г. Претендира присъждане на разноски
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да прецени, че в обжалваното пред него решение № 11 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 316/2011 г. Софийски окръжен съд недопустимо е разгледал направеното от [фирма] възражение за прихващане за сумата 80 000 лв., въззивният съд е приел, че съгласно чл. 221, ал. 2 ГПК (отм.) относно същото е формирана сила на пресъдено нещо, доколкото това възражение е отхвърлено с решение от 15.10.2003 г. по гр. д. № 311/2002 г. на Софийски окръжен съд, макар отхвърлянето да не е намерило отражение в диспозитива на решението. В тази връзка съдебният състав е съобразил, че отмяната на решението от 15.10.2003 г. по гр. д. № 311/2002 г. на Софийски окръжен съд е постановена на основание чл. 303, т. 1 ГПК, с оглед влязлата в сила присъда № 4 от 19.01.2010 г. по нохд № 165/2007 г. на Ихтимански районен съд, с която Р. Г. М. е призната за виновна, че от неустановена дата и месец през 2001 г. до 09.08.2002 г. противозаконно е присвоила чужди движими вещи – 263,34 куб. метра талпи с дължина до 4 метра и дебелина от 40 до 100 мм – ІІІ качество, на обща стойност 35 436 лв., които е пазила и съхранявала по договор за съхранение от 11.11.2000г., но е призната за невиновна, че противозаконно е присвоила 383,617 куб. метра фасонирани иглолистни видове с дължина до 4 метра и дебелина от 40 до 100 мм на стойност 107 559.48 лв., както и че обсебеният материал е бил І и ІІ качество. Според Софийски апелативен съд, в решение № 21 от 01.04.2011 г. по т.д. № 1086/2010 г. на ВКС, І т. о. ясно и недвусмислено е дефинирано основанието за отмяна и то е свързано единствено с размера на процесните вещи като количество и цена, но в нито една негова част не е обсъждано, че в присъдата се съдържат обстоятелства, релевантни към възражението за прихващане, чийто предмет е вземането на ответника за разходи по съхранението на вещите.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставените от касатора въпроси не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Неоснователно е твърдението, че същите са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС.
На първо място, не може да се счете, че въззивният акт е в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Приетото в т. 18 на същото, че източник на силата на пресъдено нещо е само диспозитивът, а не и мотивите на решението, е аргументирано с това, че мотивите съдържат констатации относно юридическите и доказателствените факти и относно преюдициални правоотношения, които не са елемент от спорния предмет. Това разрешение не се отнася за исканията и възражения за подобрения и прихващания, разрешени със съдебното решение, тъй като обхващането на същите от силата на пресъдено нещо произтича от изричната норма на чл. 221, ал. 2 ГПК /отм./, респ. чл. 298, ал. 4 от сега действащия ГПК. Произнасянето на съда в съответствие с изискването на чл. 235, ал.1, т. 5 ГПК се осъществява чрез постановеното по самия иск – изводът, дали възражението за прихващане е основателно или не, се отразява единствено в мотивите на решението, като в диспозитивната му част този извод се отразява чрез уважаването или отхвърлянето /изцяло или частично/ на предявения иск. Този начин на произнасяне следва от самата същност и предназначение на възражението за прихващане като средство за защита на ответника срещу първоначалния иск и от липсата на процесуална самостоятелност на същото /за разлика от насрещния иск/.
В същия смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика – решение № 45 от 22.04.2009 г. по т. д. № 483/2008г. на ВКС, І т. о.; решение № 193 от 18.12.2009 г. по т. д. № 13/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. и др.
Наличието на задължителна съдебна практика по посочения въпрос изключва приложимостта на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отделно от това, същото е и ненадлежно заявено с оглед задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото твърдението на касатора е, че въпросът за силата на присъдено нещо на мотивите относно възражението за прихващане е от значение за „развитието на правото”, но не и „за точното прилагане на закона”.
Липсва основание за допускане на касационния контрол и по останалите два въпроса, свързани с правомощията на въззивната инстанция в хипотезата на ново разглеждане на делото след отмяна на решението от ВКС. В случая въззивният съд е съобразил изцяло дадените от касационната инстанция указания относно фактите и обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане на делото, а те са относими единствено към предявените от Държавна агенция ”Държавен резерв и военновременни запаси” срещу [фирма] искове, но не и към направеното от търговеца възражение за прихващане. Неоснователно е твърдението на касатора, че отменителното решение съдържа указание при новото разглеждане да бъдат съобразени направените от страните доводи и възражения. Подобни указания не се съдържат в решението на ВКС, а изразът в края на мотивите на същото „направените от страните ще следва да бъдат съобразени при решаването на спора по същество” очевидно касае направените от страните разноски, а не направените от страните доводи и възражения. С оглед на това, не може да се счете, че е налице отклонение на въззивния акт от цитираната от касатора задължителна съдебна практика по тези въпроси.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1232 от 19.05.2013 г. по т. д. № 2298/2012 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top