4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София, 14.04.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3353/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 852 от 16.05.2013 г. по гр. д. № 785/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски районен съд решение № 4556 от 07.12.2012 г. по гр. д. № 3421/2012 г. С първоинстанционния акт е отхвърлена претенцията на касатора срещу [фирма], [населено място] за заплащане на сумата 14 94089 лв. (с ДДС), представляваща обезщетение за превоз на товар по договор от 29.04.2011 г. и сумата 300 лв.(с ДДС) – заплатено възнаграждение за съставяне на авариен протокол.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда, че не е активно легитимиран по предявения иск с правно основание чл. 373, ал. 1 ТЗ, като твърди, че същият е резултат от необсъждането в цялост на събраните по делото доказателства и по-конкретно – на фактура № [ЕГН] от 04.05.2012 г. и 2 броя опаковъчни листа, установяващи правото му на собственост върху превозената стока, което му придава съответно и качеството „изпращач” по заявката за международен транспорт от 29.04.2012 г.
Като значими за допускането на касационното обжалване, с твърдението, че са „от значение за точното прилагане на закона” в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени въпросите: „1. Дължи ли съдът произнасяне по реда на чл. 7, ал. 1 ГПК на основния въведен с исковата молба и въззивната жалба въпрос: Собственик ли е [фирма] по силата на фактура № [ЕГН] от 04.05.2012 г. и два броя опаковъчни листа №№ [ЕГН]/05.05.2012 г. и [ЕГН]/05.05.2011 г. на стоката, предмет на превоза и по силата на цитираните доказателства – придават ли му същите качеството на товародател/изпращач на стоката; 2. Мотивирано ли е решението от 16.05.2012 г., постановено по в. гр. д. № 785/2013 г. на Пловдивски окръжен съд в съответствие с изискванията на т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 г.”
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по жалбата.
Третото лице-помагач на ответника – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на въззивното решение в сила, по съображения в писмен отговор от 20.08.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното пред него решение, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че ищецът не е активно легитимиран по предявения иск, тъй като същият не е страна по процесния договор за международен превоз на стоки. В тази връзка решаващият състав се е позовал на данните от приетата по делото международна товарителница от 05.05.2012 г., в която като изпращач е посочено трето неучастващо в процеса лице, а не търговецът-ищец. С оглед неоспорването на товарителницата и предвид установеното в чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СMR) доказателствено значение на същата по отношение условията на договора, в т. ч. и страните по него, съдът е приел за доказано, че в случая ищецът няма качеството на страна по договора за превоз с ответника, а е само получател на стоката, което не го легитимира да претендира заплащане на обезщетение за повреждането й в резултат на извършения превоз. Изразено е становището, че в качеството си на получател на стоката ищецът би бил активно легитимиран да търси обезщетение само в хипотезата на загуба на товара или непристигането му в срок, каквато в случая не е налице, предвид липсата на такива твърдения от страна на ищеца. Що се отнася до представената по делото заявка за международен превоз на процесната стока, подписана от служител на ищеца, съдът е преценил, че същата не опровергава задължителното съдържание на товарителницата относно страните по превозното правоотношение – изпращач и превозвач, както и относно получателя, поради това, че е съставена преди подписването на международната товарителница.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените от касатора въпроси представляват по естеството си оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с обсъждането на доказателствата и мотивирането на обжалвания акт. Произнасянето по тези въпроси предпоставя извършването на проверка относно правилността на въззивното решение, каквато обаче е възможна само при вече допуснат касационен контрол, но не и в производството по допускането му. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Освен това, следва да се отчете, че първият от поставените въпроси – дали ищецът е собственик на превозената стока – изобщо не е бил заявен като спорен пред инстанциите по същество, поради което съдът не е имал задължението да се произнася по него, от което следва, че решаването на този въпрос е без значение за изхода на делото.
Отделно от изложеното, напълно достатъчно за недопускане на касационното обжалване е ненадлежното заявяване на единственото поддържано от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно указанията по т. 4 от цитираното тълкувателно решение, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационния контрол, докато в случая се твърди само част от това основание – „значение за точното прилагане на закона”.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 852 от 16.05.2013 г. по гр. д. № 785/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: