4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
С., 06.06.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 876/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 238 от 13.05.2011 г. по т. д. № 343/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 99 от 15.12.2010 г. по т. д. № 103/2009 г. на Пазарджишки окръжен съд.
С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 500 000 лв., произтичащо от запис на заповед от 08.09.2004 г. за обща сума 600 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата 500 000 лв., считано от 15.12.2008 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 ГПК/ до окончателното й изплащане и разноски в заповедното производство в размер на 10 000 лв.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички посочени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Излага подробни съображения срещу извода на въззивния съд за недължимост на сумата по процесния запис на заповед предвид липсата на каузално правоотношение, като твърди, че по този начин е отречен абстрактният характер на записа на заповед и правото на страните да уредят правоотношенията си без да е необходимо да се изследва житейската причина за възникването им. Отделно от това, според касатора, от обясненията на третото лице-помагач П. К. в случая е установено наличието на каузални правоотношения между страните, породени от предстояща сделка, по която записът на заповед служи за обезпечение на договорената между страните неустойка, но това е факт, който е ирелевантен за делото.
Именно с процесуалноправния въпрос за необходимостта да бъде изследвано наличието на каузално правоотношение между страните, когато ответникът по положителния установителен иск по чл. 422 ГПК не твърди съществуването на такова, е аргументирано и допускането на касационно обжалване на въззивното решение, по отношение на който се поддържа, че е решаван противоречиво както от ВКС, така и от съдилищата в страната, а също и че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представено е и допълнение на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване от 03.04.2012 г., което обаче, доколкото е извън установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, не следва да бъде взето предвид.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предвидените в чл. 280 ГПК предпоставки, респ. за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения са развити в представен по делото писмен отговор от 10.08.2011 г.
Третото лице-помагач на ответника – П. К. от [населено място], [община] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 500 000 лв., по заповед за незабавно изпълнение № 337 от 18.12.2008 г. и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 12286/2008 г. на Пловдивски районен съд по реда на чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед от 08.09.2004 г., въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на каузално правоотношение между страните, което да обуслови издаването на процесния запис на заповед, като е застъпил становището, че абстрактният характер на записа на заповед и отсъствието на изрично законово изискване за обвързаност на същия с каузално правоотношение не означава пълно откъсване от повода, послужил за издаването му, доколкото не може да има сделка, лишена от основание. Изводът за липса на каквито и да било търговски правоотношения между ищеца и ответника е обоснован с приетото по делото заключение на счетоводната експертиза, от което се установява, че в счетоводствата на двете дружества не са отразени данни за преминаването на парични суми и за наличието на задължения на издателя на записа на заповед [фирма] към ищеца [фирма], в т. ч. и задължението по същия запис на заповед. В тази връзка въззивният съд е взел предвид и обясненията, дадени от третото лице-помагач П. К., подписал ценната книга от името на ответното дружество, като е преценил същите като неясни, противоречиви и не даващи никакви конкретни мотиви за причините, наложили издаването на записа на заповед и защо той е издаден в полза на жалбоподателя [фирма].
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният от касатора въпрос е решен в противоречие с формираната по реда на чл. 290 ГПК и имаща задължителен за долустоящите инстанции характер, съгласно разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съдебна практика, според която при липса на възражение на длъжника-издател на записа на заповед за съществуването на каузално правоотношение, за обезпечаването на което е издаден менителничният ефект, кредиторът-поемател не е задължен да доказва съществуването на каузална сделка. В посочения смисъл са: решение № 5 от 02.02.2012 г. по т. д. № 75/2011 г. на І т. о.; решение № 108 от 22.07.2011 г. по т. д. № 813/2010 г. на ІІ т. о.; решение № 173 от 12.01.2011 г. по т. д. № 901/2009 г. на І т. о.; решение № 119 от 08.07.2011 г. по т. д. № 1160/2010 г. на ІІ т. о. и решение № 149 от 05.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на І т. о.
Поради противоречието на обжалваното решение с цитираната задължителна съдебна практика, касационният контрол на същото следва да бъде допуснат на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а не на поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 238 от 13.05.2011 г. по т. д. № 343/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 10 000 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: