О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
София, 07.07. 2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 412/2010
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. К. М. от гр. С. против определение № 82 от 04.01.2010 г. по гр. д. № 12924/2009 г. на Софийски градски съд, І-12 състав. С обжалвания акт е оставено в сила постановеното от Софийски районен съд, 38 състав определение от 06.11.2009 г. по гр. д. № 23244/2009 г., с което е уважено възражението на ответницата Й, живуща във Великобритания за неподсъдност на делото на Софийски районен съд и същото е изпратено по подсъдност на Плевенски районен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо, невалидно и неправилно. Основният му довод е, че същото не е постановено от съдебен състав на Софийски градски съд и от посочените в него лица, а от неизвестно лице, което не е овластено да издава държавни актове и не притежава нравствени и професионални качества, необходими за упражняването на юридическа професия. Твърди, че към настоящия момент не съществува валиден акт, с който посочените в определението членове на съдебния състав – Г. И. , К. Ф. и М. Ш. – са оправомощени да издават съдебни актове в качеството им на съдии от Софийски градски съд. Излага и съображения за неправилност на потвърденото от въззивния съд първоинстанционно определение, с което е уважен отводът за местна подсъдност на делото на основание чл. 107, ал. 2 ГПК, като счита за безспорно доказан фактът, обосноваващ подсъдност на спора на Софийски районен съд, а именно – че ответницата живее в Република България и има регистрирано седалище и адрес на управление в София.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата частната касационна жалба, допускането на касационно обжалване е мотивирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като се поддържа, че в атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл “по въпроси от процесуалноправен характер, от значение както за точното прилагане, както и за развитието на правото”. В подкрепа на твърдението за противоречие в съдебната практика са посочени две решения, постановени от Върховен административен съд.
Ответницата – Й. Х. О. – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. за оставяне на частната касационна жалба без уважение. Подробни съображения са изложени в писмено становище от 24.03.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение на СРС, 38 състав, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Плевенски районен съд, въззивният съд е счел за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 254, ал. 2, т. 1, пр. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, като е приел, че не съществува законова пречка за написване на съдебния акт “на ръка”, като и че липсващите в него реквизити /място на постановяване на определението, наименованието на съда, името на съдията и номера на делото/ могат да бъдат констатирани от съдържанието на самото гражданско дело като преписка. Като законосъобразен е преценен и изводът, че събраните по делото доказателства обосновават приложение на чл. 119, ал. 3 във връзка с чл. 107 ГПК по отношение подсъдността на спора на Плевенски районен съд.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Допускането на касационния контрол е обусловено от комулативното наличие на предвидените в чл. 280 ГПК предпоставки: общата предпоставка по ал. 1 – актът да съдържа произнасяне по значим за конкретното дело материалноправен и/или процесуалноправен въпрос и допълнителните предпоставки, специфични за всяко от трите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
За да бъде направена преценка относно наличието на изброените предпоставки, необходимо е преди всичко да е посочен точно и ясно въпросът, по отношение на който се твърди, че тези предпоставки са осъществени. Това изискване в случая не е изпълнено.
В частната касационна жалба жалбоподателят е заявил, че въззивният съд се е произнесъл “по въпроси от процесуалноправен характер”. Конкретно посочване на тези въпроси обаче липсва, което съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия на Върховен касационен съд, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат предпоставките, характерни за всяко от поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Не могат да бъдат приети за основателни и поддържаните от частния касатор оплаквания за недопустимост и невалидност на обжалвания акт – пороци, вероятността за съществуването на които поражда задължение за допускане на касационното обжалване, съобразно разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение. В подкрепа на твърдението за нелегитимност на съдебния състав, постановил атакуваното решение, не са ангажирани никакви доказателства. Това твърдение е и напълно неоснователно. Освен, че е служебно известен на настоящия състав, фактът, че лицата, постановили обжалваното определение, са били избрани за съдии /съответно М. Ш. – за младши съдия към момента на постановяване на акта/ в Софийски градски съд, се доказва и от общодостъпните данни в Интернет-страницата на Висш съдебен съвет. А що се отнася до това, дали посочените лица притежават необходимите познания и морални качества за упражняване на съдийската професия, то това е въпрос, който е неотносим към валидността и допустимостта на постановения от тях акт.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 82 от 04.01.2010 г. по гр. д. № 12924/2009 г. на Софийски градски съд, І-12 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: