5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 192
София, 14.01.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1648/2014 г.
Производството е по чл. 47 ЗМТА.
Предявен е иск от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 47, т. 6 ЗМТА за отмяна на решение от 14.01.2014 г., постановено по в. а. д. № 57/2013 г. на едноличен арбитър към Арбитражен съд при Б. Търговско-Промишлена Палата.
В исковата молба се твърди, че атакуваното арбитражно решение подлежи на отмяна, тъй като решаващият орган, разгледал спора, е формиран в нарушение на постигнатото между страните арбитражно споразумение. Ищецът поддържа становище, че доколкото в споразумението липсват специфични уговорки относно арбитражната процедура и образуването на арбитражния съд, приложимо съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗМТА е държавното законодателство и по-конкретно – чл. 11, ал. 1 и чл. 12 от същия закон, предвиждащи, че ако страните не са определили броя на арбитрите, арбитрите трябва да са трима, а не един и да бъдат назначени по посочения в чл. 12 начин. Според него, процесуалните му представители в арбитражното производство никога не са давали съгласие делото да бъде разгледано от едноличен арбитраж, а следвайки инструкциите на Б. и съобразно чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗМТА, само са изразили ясния си отказ да посочат един арбитър и са предоставили това на Председателя на АС при Б.. Отделно от това, ищецът счита, че такова съгласие от страна на упълномощените от него лица не го обвързва, тъй като е извън представителната им власт, произтичаща от договора за правна защита и съдействие с „Адвокатско дружество К., Н., Д. и съдружници”, доколкото същият не включва правото за изменение на арбитражната клауза и определяне на арбитражната процедура.
Ответникът – [фирма], [населено място] – оспорва иска като неоснователен по съображения, изложени подробно в писмен отговор от 17.07.2014 г. и в писмени бележки от 03.12.2014 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираното в исковата молба основание и заявените от страните становища, приема следното:
Искът е допустим, тъй като е предявен в рамките на установения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен преклузивен срок, но разгледан по същество – същият е неоснователен.
От данните по приложеното арбитражно дело не може да бъде направен извод за незаконосъобразно конституиране на решаващия орган поради допуснато нарушение на чл. 11 и чл. 12 ЗМТА. На първо място, настоящият състав намира за неоснователно позоваването на посочените законови норми. Поради диспозитивния им характер, същите са приложими само в хипотезата, когато страните не са уговорили процедурата за образуването на арбитражния съд. В случая, обаче, такава процедура е уговорена. Съгласието на страните, обективирано в чл. 27, ал. 2 от сключения между тях договор, да възложат решаването на всички породени от него спорове на Арбитражния съд при Б., включва имплицитно и съгласие за приложимост на Правилника на този съд – извод, който следва и от изричната норма на чл. 3, ал. 1 от Правилника на АС при Б.. Отделно от това, приемането на Правилника на АС при Б. като приложим за разглеждането на спора, а следователно и за образуване на арбитражния съд, се доказва и от поведението на страните в арбитражния процес, тъй като извършените от тях процесуални действия са основани на конкретно цитирани от тях разпоредби именно от този правилник. Ето защо, преценката относно конституирането на решаващия орган следва да бъде извършена с оглед на установената в същия процедура.
В чл. 13, ал. 1от Правилника на АС при Б. е предвидено, че арбитражният съд може да се състои от един арбитър или от трима арбитри, като процедурата за образуването му е описана детайлно в чл. 14 (за състав от арбитри) и в чл. 15 (за един арбитър). Съобразно същата, за да бъде разгледано и решено делото от един арбитър, необходимо е страните да са постигнали съгласие за това, включително и относно арбитъра, който те избират от списъка на арбитрите, а при непостигане на съгласие относно избора, арбитърът се назначава от Председателя на Арбитражния съд. Без значение е дали съгласието за разглеждане на делото от един арбитър е инициирано от самите страни или от Председателя на АС, съгласно предоставеното му за това правомощие в чл. 13, ал. 2 от Правилника. Предложението от Председателя до страните за постигане на такова съгласие е само една, но не единствена възможност затова, както неправилно поддържа ищецът [фирма].
Посочената процедура в случая е спазена. Позовавайки се изрично на разпоредбата на чл. 15 от Правилника, в подадената пред АС при Б. искова молба ищецът [фирма], [населено място] е заявил воля спорът да бъде решен от един арбитър, избран по съгласие с ответника, а в случай на непостигане на съгласие – от един арбитър, определен от Председателя на Арбитражния съд. С молба от 20.02.2013 г. като арбитър ищецът е посочил Т. И. Д.. Препис от исковата молба (но не и от молбата от 20.02.2013г.), е получен от представител на ответника [фирма], [населено място] на 25.02.2013 г. Относно състава на решаващия орган, в депозирания по делото писмен отговор от 11.03.2013 г. същият е отправил молба „да бъде назначен един арбитър, определен от Председателя на Арбитражния съд”. С определение от 18.03.2013 г. на Председателя на АС при Б. за такъв е назначена Ж. Н..
С оглед така изразените от страните становища, настоящият състав приема за категорично доказано постигнато от тях съгласие за решаването на спора от един арбитър съобразно предвидената за това възможност в чл. 15 от Правилника на АС при Б., като поради липса на съгласие относно предложения от ищеца арбитър (което предложение изобщо не е достигнало до знанието на ответника и по него не е взето становище в отговора на исковата молба), арбитърът е назначен служебно от Председателя на АС. Освен изрично, съгласието на ответника с начина, по който е определен арбитражният съд, е изразено и конклудентно, тъй като в хода на цялото арбитражно производство същият не е направил възражение в тази насока.
Не може да бъде споделено становището на настоящия ищец за липса на съгласие от процесуалните му представители за разглеждането на спора от един арбитър, аргументирана с факта, че същите не са посочили пет арбитри от изпратения им списък, в какъвто смисъл е указанието на АС в писмото от 20.02.1013 г. Това указание е дадено във връзка с изрично заявената воля на ищеца в исковата молба по отношение определяне състава на съда, в отговор на която именно е изразеното от ответника становище. Изцяло в съответствие с отправеното от ищеца предложение „относно състава на решаващия орган” в отговора на исковата молба от страна на ответника „относно състава на решаващия орган” е заявено искане „да бъде назначен един арбитър, определен от Председателя на Арбитражния съд”. Следователно, по този начин ответникът е изразил съгласие спорът да бъде разгледан от един арбитър, като е приел втората предложена му възможност – арбитърът да бъде определен от Председателя на АС, а не по съгласие на страните.
Неоснователен е и доводът на ищеца, че съгласието спорът да бъде решен от един арбитър означава изменение на уговорената от страните арбитражна клауза, за каквото упълномощените от ответника по арбитражното дело адвокати не разполагат с представителна власт. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 05.03.2013г., представителната власт на упълномощеното адвокатско дружество (респ. преупълномощените от него лица) включва извършването на „всякакви действия, включително процесуални” във връзка с разглеждането на делата с негово участие, в т. ч. и действия за разпореждане с предмета на делото. Конституирането на решаващия орган е част от разглеждането на делото и следователно изразяването на становище във връзка с него представлява процесуално действие, включено в обема на представителната власт, предоставена на ангажираните от ответника адвокати.
Поради всички изложени съображения, не може да се счете, че образуването на арбитражния състав, разгледал делото, по което е постановено атакуваното арбитражно решение, е в нарушение на установените в Правилника на АС при Б. правила, приложими за спора, което обосновава и отсъствие на релевираното от ищеца основание по чл. 47, т. 6 ЗМТА. Ето защо, предявеният иск е неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2,т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо на сумата 1 195.87 лв. За разликата до посочения в писмените бележки размер 3000 лв. искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, офис 215-215 срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Н. Г. № 83 иск с правно основание чл. 47, т. 6 ЗМТА за отмяна на решение от 14.01.2014г., постановено по в. а. д. № 57/2013 г. на едноличен арбитър към Арбитражен съд при Б. Търговско-Промишлена Палата.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] направените по делото разноски в размер на сумата 1 195.87 лв. (хиляда сто деветдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки).
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: