О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София, 02.07.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 403/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Д” ООД, гр. В. против определение № 727 от 12.03.2010 г. по ч. т. д. № 288/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1* от 30.12.2009 г. по гр. д. № 7815/2009 г. на Варненски районен съд за обезсилване на заповед за изпълнение № 4* от 03.08.2009 г., издадена по същото дело срещу длъжника “Б” ООД, гр. В..
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение по съображения, че въззивният съд неправилно е приел, че не са изпълнени указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК, като твърди, че е предявил в срок иск за установяване на вземането си, за което е уведомил съда, издал заповедта за изпълнение.
Допускането на касационното обжалване е мотивирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Според частния жалбоподател, въззивното определение съдържа произнасяне по значими за делото процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и други съдилища и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такива са посочени въпросите: 1. – задължен ли е въззивният съд да съобрази всички събрани доказателства, че в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземането си и в частност – да съобрази доказателствата, представени след постановяване на определението на първоинстанционния съд за обезсилване на заповедта за изпълнение и 2. – за вида на доказателствата, които трябва да бъдат представени в срока по чл. 415, ал. 2 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – “Б” ООД, гр. В. не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение за обезсилване на издадената в полза на “Д” ООД, гр. В. заповед за изпълнение срещу ответника “Б” ООД, гр. В., въззивният съд е приел, че в предвидения в закона едномесечен срок дружеството-заявител не е изпълнило указанията за представяне на доказателства за завеждане на иск за установяване на вземането си, а е представил такива едва на 07.01.2010 г., т. е. след постановяване на определението за обезсилване на заповедта за изпълнение. Като недоказано решаващият състав е преценил твърдението на дружеството-жалбоподател, че към датата на определението за обезсилване на заповедта за изпълнение /30.12.2009 г./ Варненски районен съд е бил уведомен за заведения установителен иск пред Варненски окръжен съд чрез изпратеното до него писмо за изискване на гр. д. № 7815/2009 г. В тази насока въззивният съд е взел предвид липсата на данни за постъпването на такова писмо преди датата 03.02.2010 г., на която по гр. д. № 7815/2009 г. е входирано писмо изх. № 968 от 02.02.2010 г. на Варненски окръжен съд, съдържащо данни за висящо дело между “Д” ООД и “Б” ООД и искане за изпращане на гр. д. № 7815/2009 г. за послужване.
С оглед мотивите на обжалваното определение, поставените от частния касатор въпроси, свързани с изпълнение указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК, се явяват значими по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като обуславят изхода на делото, т. е. доказана е главната предпоставка за допускане на касационно обжалване. Независимо от това, обаче, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради това, че по тези въпроси вече е налице произнасяне на Върховен касационен съд, като е създадена е единна и непротиворечива практика, обективирана в множество актове, постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК – напр. определение № 123 от 27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на І т. о.; определение № 124 от 27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на І т. о.; определение № 115 от 11.02.2010 г. по ч. т. д. № 91/2010 г. на ІІ т. о.; определение № 247 от 18.05.2009 г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ІV г. о. и др. В посочените актове е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК в едномесечния срок по ал. 1 заявителят не само е длъжен да предяви иск относно вземането си, но и да представи доказателства за предявяването му, както и че неизпълнението на задължението за представяне на такива доказателства съставлява основание по чл. 415, ал. 2 ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение. При тези обстоятелства, дори да са съществували неяснота и противоречие в съдебната практика по приложението на чл. 415 ГПК, понастоящем същите са преодолени. И тъй като постановеното от Варненски окръжен съд определение е в съответствие с цитираната практика, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на същото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на определение № 727 от 12.03.2010 г. по ч. т. д. № 288/2010 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: