3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
София, 20.12.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч.т.д. № 4397/2013г.
Производството е по 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 149 от 29.07.2013 г. по в.ч. т. д. № 238/2013 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Русенски окръжен съд определение № 334 от 19.06.2013 г. за спиране на производството по т. д. № 257/2011 г. на основание чл. 637, ал. 5 ТЗ по отношение на [фирма], [населено място] (с предишно наименование [фирма]).
Частният касатор поддържа, че в атакуваната му част въззивното определение е неправилно, тъй като съдът е тълкувал разширително нормата на чл. 637, ал. 5 ТЗ. Излага подробни съображения в подкрепа на становището, че доколкото законодателят не е конкретизирал вида на даденото от третото лице обезпечение, обосноваващо продължаване на производството за парично вземане срещу търговец в открито производство по несъстоятелност, липсва основание приложението на тази норма да се ограничава само до хипотезите на дадено реално обезпечение, а да се изключи личното обезпечение, каквото е авалът на запис на заповед.
Именно с въпроса – „Приложима ли е разпоредбата на чл. 637, ал. 5 ТЗ в случай, че вземания на кредитор на длъжник, срещу когото е открито производство по несъстоятелност, са обезпечени с цялото имущество на трети лица – солидарни длъжници, предоставено чрез поемане на авал на задължение по запис на заповед” – частният касатор обосновава и допускането на касационния контрол, като поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на съдилищата (определение № 524 от 02.04.2012 г. по ч. т. д. № 403/2012 г. и определение № 269 от 24.01.2013 г. по ч. т. д. № 20/2013 г., постановени от Пловдивски апелативен съд), както и че решаването на същия е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по частната касационна жалба – [фирма], [населено място], Н. П. О. и Й. Т. Ш., двамата от [населено място] – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение в частта, с която е спряно производството по т. д. № 257/2011 г. на основание чл. 637, ал. 5 ТЗ по отношение на [фирма], [населено място] (с предишно наименование [фирма]), въззивният съд е приел, че посочената норма е приложима само, когато спорното вземане е обезпечено с имущество на трети лица. Като се е позовал на конкретна практика на ВКС (определение № 33 от 18.01.2013 г. по ч. т. д. № 852/2012 г. на ІІ т. о. и определение № 103 от 30.01.2013 г. по ч. т. д. № 41/2013 г. на І т. о.), съдебният състав е изразил разбирането, че под „обезпечение” в случая следва да се разбира реално, а не лично обезпечение, поради което авалът при менителничните ефекти не може да обоснове продължаване на производството съгласно чл. 637, ал. 5 ТЗ.
Настоящият състав намира, че независимо от значимостта му за изхода на делото, касационният контрол не може да бъде допуснат по поставения от частния касатор въпрос, тъй като по отношение на него не са осъществени поддържаните основания. От една страна, представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК две въззивни определения не доказват твърдяното противоречие в съдебната практика поради това, че те не съдържат произнасяне по заявения въпрос (предмет на спора по първото определение е спиране на производството до приключване на друго дело, а по второто – прекратяване на производството на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ).
От друга страна, напълно достатъчно за недопускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е бланкетното му заявяване само чрез цитиране на нормата и без всякаква аргументация. Освен това, доколкото разпоредбата на чл. 637, ал. 3 ТЗ е ясна и непротиворечива, а и предвид формираната по приложението й последователна практика на ВКС (на част от нея се е позовал и въззивният съд), не може да се счете, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, разяснен в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 149 от 29.07.2013 г. по в.ч. т. д. № 238/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: