О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София, 19.03.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 84/2010
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Д” Е. , гр. С., чрез процесуалния му пълномощник адвокат В, против определение от 23.10.2009 г. по ч. гр. д. № 8616/2009 г. на Софийски градски съд, VІ-8 състав. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 52 състав определение от 10.06.2009 г. по гр. д. № 24164/2009 г., с което е уважено възражението на ответника „Д” Е. за неподсъдност на делото на Софийски районен съд и същото е изпратено по подсъдност на Пловдивски районен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си за невалидност на направеното от процесуалния пълномощник на ответното дружество възражение за местна подсъдност, като твърди, че пълномощното не отговаря на изискването за форма и че е дадено в нарушение на учредителния акт на дружеството.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в т. ІІІ на частната касационна жалба, допускането на касационно обжалване е мотивирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като се поддържа, че в атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и който е решаван противоречиво от съдилищата. В подкрепа на твърдението за противоречие в съдебната практика са представени определения на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд.
Ответникът – „Д” Е. , гр. П. не заявява становище нито по допускане на касационното обжалване, нито по основателността на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение на СРС, 52 състав, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Пловдивски районен съд, въззивният съд е счел доводите на жалбоподателя за липса на надлежна представителна власт на процесуалния пълномощник на дружеството-ответник за неоснователни, като е изложил подробни съображения по всеки от тях.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Допускането на касационния контрол е обусловено от комулативното наличие на предвидените в чл. 280 ГПК предпоставки: общата предпоставка по ал. 1 – актът да съдържа произнасяне по значим за конкретното дело материалноправен и/или процесуалноправен въпрос и допълнителните предпоставки, специфични за всяко от трите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
За да бъде направена преценка относно наличието на изброените предпоставки, необходимо е преди всичко да е посочен точно и ясно въпросът, по отношение на който се твърди, че тези предпоставки са осъществени. Това изискване в случая не е изпълнено.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е заявил, че въззивният съд се е произнесъл “по материалноправен и процесуалноправен въпрос”. Конкретно посочване на този въпрос обаче липсва. Извършено е само препращане към съдържащите се в т. ІІ на жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното определение, които не могат да бъдат преценявани едновременно и като основания за допускане на касационния контрол.
Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия на Върховен касационен съд, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Дори и да се приеме, че поставеният от частния жалбоподател значим за делото въпрос е за редовността на упълномощаването на процесуалния представител на ответната страна, касационното обжалване отново не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на същия не са осъществени визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК изисквания. Решаването на този въпрос е свързано с конкретна преценка на специфичните за делото факти и доказателства, а не с тълкуване на определена правна норма, с цел разкриване на съдържанието й, респ. отстраняване на неяснотата или противоречието в нея.
Освен това, представените от частния жалбоподател определения не доказват твърдяното противоречие с практиката на Върховен касационен съд и противоречие в практиката, тъй като предмет на обсъждане в тях са процесуални въпроси, различни от този по настоящото дело. В тази връзка не следва да бъдат взети предвид актовете, постановени от Върховен административен съд, доколкото същите не са включени в понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280 ГПК /т. 3 от цитираното по-горе Тълкувателно решение/.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение от 23.10.2009 г. по ч. гр. д. № 8616/2009 г. на Софийски градски съд, VІ-8 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: