4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
София, 26.05.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3579/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 45 от 23.04.2013 г. по в. т. д. № 94/2013г. на Бургаски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 453 от 27.04.2011 г. по т. д. № 46682009 г., е уважен предявеният от А. Р. Г. от [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците в същото дружество, проведено на 15.04.2009 г.
К. моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради това, че въззивният съд е излязъл извън предмета на спора, очертан в исковата молба и е нарушил диспозитивното начало на процеса, като се е произнесъл по иск с правно основание чл. 74 във връзка с чл. 139 ТЗ, каквото не е заявено от ищеца в срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ, а едва във въззивната му жалба. По-конкретно, според касатора, единствените въведени с исковата молба твърдения са за това, че ищецът не е упълномощавал никого да го представлява на общите събрания на дружеството и не е получавал покана за процесното извънредно Общо събрание, оспорвайки истинността на представеното в полза на управителя на дружеството И. П. нотариално заверено пълномощно. Поради това, същият счита, че решаващият състав не е следвало да обсъжда релевирания впоследствие (във въззивната жалба) довод, че получаването на поканата за Общото събрание от пълномощник с приложеното към исковата молба пълномощно не може да изпълни изискванията за редовно уведомяване, тъй като: пълномощното не отговаря на изискванията по чл. 137, ал. 4 ТЗ да съдържа данни за кое Общо събрание и за какви действия на пълномощника се отнася; поканата не отговаря на изискванията на чл. 139, ал. 1 ТЗ предвид твърде общата формулировка на точките от дневния ред; доколкото поканата изхожда от И. П., в качеството й на управител на ответното дружество, същата не е могла да я получи като пълномощник на ищеца поради колизия на интереси.
С процесуалноправния въпрос „за дължимата съдебна защита, търсена с иска по чл. 74 ТЗ, определена чрез основанието и петитума на исковата молба” е обосновано и допускането на касационното обжалване, като по отношение на същия касаторът поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 109 от 25.06.2010 г. по т. д. № 860/2009 г. на ІІ т. о.
Ответникът по касация – А. Р. Г. от [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение и да отмени атакуваните от А. Р. Г. от [населено място] по реда на чл. 74, ал. 1 ТЗ решения на извънредното Общо събрание на съдружниците в ответното търговско дружество [фирма], [населено място] от 15.04.2009 г., а именно – за прехвърляне на дружествените дялове от съдружника А. Г. на съдружника А. Б.; за освобождаване на съдружника А. Г. от [фирма] и за произтичащото от това изменение и допълнение на дружествения договор – въззивният съд е приел, че е налице процесуална незаконосъобразност при свикването на посоченото Общо събрание, изразяваща се в това, че поканата за същото е връчена на лицето И. П.-управител на дружеството, без то да е редовно упълномощено. Според решаващия състав, упълномощаването на посоченото лице с нотариално завереното пълномощно от 18.03.2009 г. не включва правото му да получи покана от името на съдружника-ищец за процесното Общо събрание, предвид твърде общата формулировка на упълномощаването, липса на конкретика за датата на събранието, за дневния ред и обема на представителната власт, от което следва извод за неспазване изискванията на чл. 137, ал. 4 ТЗ. В тази връзка са съобразени задължителните указания в решение № 34 от 25.03.2013 г. по т. д. № 144/2012 г. на ВКС, І т. о., постановено при първото касационно разглеждане на делото, съгласно които: Императивно въведеното законодателно изискване не само за писмена форма на пълномощното като условие за действителност, но и за определяне обема на овластяването, води до извода, че е необходимо да бъде посочено не само за кое събрание се отнася упълномощаването, но и конкретните действия на представителя при реализиране правото на участие и правото на глас на упълномощилия го съдружник; Допустимо е специалното пълномощно да бъде многократно, но това не означава възможност за пълномощника да гласува във всички общи събрания, които ще се проведат в рамките на срока на упълномощаването; Логиката на конкретното упълномощаване изключва обратното уведомяване на упълномощителя от упълномощения за поканата до него, т.е . получаването на покана за О. от представител на съдружник не е равнозначно на получаване на поканата от съдружника. С оглед на това, в постановеното по реда на чл. 294 ГПК ново въззивно решение Бургаски апелативен съд е направил извод, че ищецът не е уведомен надлежно за процесното Общо събрание от 15.04.2009 г., поради което предявеният иск следва да се счита допустим, доколкото по отношение на него е спазен преклузивният 3-месечен срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ от деня на Общото събрание.
Неспазването на процедурата по свикване на процесното извънредно Общо събрание от 15.04.2009 г. е преценена като достатъчно основание да се приеме, че взетите от същото решения са незаконосъобразни и подлежат на отмяна, без да бъдат обсъждани останалите оплаквания, посочени в исковата молба.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос за дължимата съдебна защита, търсена с иска по чл. 74 ТЗ, определена чрез основанието и петитума на исковата молба, е изведен от касатора от твърдението му, че въззивният съд се е произнесъл по незаявено в исковата молба основание, който въпрос, като свързан с допустимостта на обжалвания акт, подлежи и на служебна преценка от касационната инстанция с оглед задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. От данните по делото, обаче, не може да се счете, че е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо поради нарушаване диспозитивното начало на процеса при разглеждането на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ. Неоснователно е твърдението на касатора, че предмет на производството по предявения иск е незаконосъобразността на взетите от процесното Общо събрание решения единствено с оглед автентичността на пълномощното от 18.03.2009 г., а не и с оглед редовността на свикването му. Видно от исковата молба, в т. 3 на същата ищецът изрично е релевирал като основание на предявения иск и неполучаването на писмена покана за събранието, от което несъмнено произтича задължение за съда да се произнесе не само относно автентичността на пълномощното, но и по въпроса налице ли е надлежно уведомяване на съдружника за Общото събрание. В този смисъл именно са и задължителните указания на ВКС, І т. о., дадени в отменителното решение по т. д. № 144/2012 г., които са изцяло съобразени от въззивния съд. Ето защо, не може да се счете, че в случая е налице вероятна недопустимост на обжалвания акт, нито противоречие с цитираната от касатора задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 45 от 23.04.2013 г. по в. т. д. № 94/2013г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: