2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
С.,06.06.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 356/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] против определение № 183 от 13.03.2012 г. по ч. гр. д. № 182/2012 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 8 от 09.01.2012 г. по ч. гр. д. № 6332/2011 г. на Добрички районен съд в частта за отхвърляне на подаденото от НАП заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение против Г. И. Д. от [населено място] за сума, представляваща лихва по чл. 18.2., пр. 2 от Общите условия към договор за безвъзмездна помощ с рег. № BG 2003/004-937.11.01-3.059 от 30.11.2005 г., в размер на лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка относно нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с 3.5 процентни пункта, начислявана върху главницата в размер на 14 793.60 евро, установена с Акт № 36 за установяване на частно държавно вземане от 31.10.2008 г., считано от 10.08.2011 г. до окончателното изплащане на вземането.
По съображения, подробно развити в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ГПК.
Ответникът – Г. И. Д. от [населено място] – не заявява становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като отказът за издаване на заповед за изпълнение има за предмет сума, чийто размер е под установения в закона минимален размер. Макар да не е изрично посочена, очевидно е, че с оглед размера на самата главница /14 793.60 евро/ и периода, за който следва да се изчисли – от 10.08.2011 г. до датата на подаване на заявлението – 16.12.2011 г., левовата равностойност на претендираната лихва не надхвърля сумата 10 000 лв. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] против определение № 183 от 13.03.2012 г. по ч. гр. д. № 182/2012 г. на Добрички окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на частния касатор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: