5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
София, 11.06.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3772/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 986 от 22.05.2013 г. по т. д. № 356/2012 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт въззивният съд е потвърдил постановеното от Врачански окръжен съд решение № 408 от 10.08.2012 г. по т. д. № 291/2012 г., с което са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу общината-касатор обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за недължимо платени по нейна сметка суми в общ размер на 54 600 лв., включващи: сумата 18 200 лв. – преведена на 31.03.2010 г. за участие в търг; сумата 26 400 лв. – преведена на 29.06.2010 г. за участие в тръжна процедура и сумата 10 000 лв. – преведена на 30.09.3010 г. като депозит за участие в търг, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 11.04.2012 г. до окончателното им изплащане.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в: необсъждане на оплакването му във въззивната жалба, че по два от обективно съединените искове произнасянето на първоинстанционния съд е недопустимо, доколкото същите са родово подсъдни на районния съд и без да са налице предпоставките на чл. 210, ал. 1 ГПК; липса на отделен диспозитив по всеки от обективно съединените искове и недопускане на поисканите с въззивната жалба доказателства по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК. Освен това, касаторът счита за необоснован изводът на решаващия състав за отсъствие на основание за превод на процесните суми, като твърди, че същите са дължими във връзка със сключените между страните три договора, а именно – договор от 06.04.2006 г. за извършване на строително-монтажни работи и инженеринг с гарантиран резултат на обект Читалище „Н. Й. В.-1924”, [населено място] и Общинска администрация – [населено място]; договор от 29.04.2005 г. за извършване на инженеринг с гарантиран резултат на обект ОДЗ „Славейче”, [населено място] и договор от 12.06.2007 г. за изпълнение на енергоефективни дейности с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтно-възстановителни работи на обект Д. „Детски свят” – [населено място].
Като значими за допускането на касационното обжалване, с твърдението, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и че се решават противоречиво, касаторът поставя въпросите: „1. Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени от страните основания за процесуална недопустимост и неправилност на първоинстанционния акт; 2. Допустимо ли е обективно съединяване на искове за неоснователно обогатяване чрез предявяването по реда на чл. 210, ал. 1 ГПК с обща искова молба на искове, които са подсъдни на различни съдилища по правилата за родова подсъдност, когато се твърди повече от един отделни случаи на превеждане на суми от ищеца към ответника през продължителни периоди от време и без наличие на каквато и да било връзка между плащанията; 3. При обективно съединяване на искове дължи ли съдът произнасяне с отделен диспозитив по всеки от тях”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на въззивното решение в сила по съображения, изложени в писмен отговор от 16.09.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу [община] обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че преводите на процесните три суми, извършени от ищцовото дружество в полза на ответната община, са при начална липса на основание, поради което същите подлежат на връщане. Този извод е направен въз основа на събраните по делото доказателства, в т. ч. извършената от вещото лице-икономист проверка в [община], сочещи, че през периода 01.01.2010 г. – 01.01.2011 г., през който са извършени преводите, [фирма] е участвало в една единствена тръжна процедура за възлагане на обществена поръчка „Изпълнение на СМР на обект „Реконструкция на градски стадион „Х. Б.”, във връзка с която е представило банкова гаранция за сумата 35 000 лв. и че не е участвало в други такива процедури, изискващи депозирането на парични средства.
Като неоснователен решаващият състав е преценил довода на ответника, че плащането на процесните суми е във връзка със сключените между страните три договора: договор от 06.04.2006 г. за извършване на строително-монтажни работи и инженеринг с гарантиран резултат на обект Читалище „Н. Й. В.-1924”, [населено място] и Общинска администрация – [населено място]; договор от 29.04.2005 г. за извършване на инженеринг с гарантиран резултат на обект ОДЗ „Славейче”, [населено място] и договор от 12.06.2007 г. за изпълнение на енергоефективни дейности с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтно-възстановителни работи на обект Д. „Детски свят” – [населено място]. В тази връзка е отчетена липсата на надлежно заявено от ответника възражение за прихващане със сумите, за които твърди, че му се дължат от ищеца поради некачествено изпълнение на работата по договорите, а освен това е преценено, че не са налице и предпоставките по чл. 265 ЗЗД за извършването на такава компенсация. Не е уважено и възражението на ответната община за недължимост на процесните суми поради обстоятелството, че същите са върнати на ищеца чрез дъщерното му дружество „Фонд за енергетика и енергийни икономии”. Според съдебния състав, неоснователността на това възражение произтича, от една страна, от обстоятелството, че ищецът и Фондът са самостоятелни правни субекти, а от друга страна – от обстоятелството, че плащанията на [община] към Фонда има своето основание във всеки от трите договора.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо, че не съдържа изрично произнасяне по направените във въззивната жалба и писмената защита на [община] оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение, доколкото спорът е разгледан по същество, очевидно е, че въззивната инстанция е счела обжалвания пред нея акт за процесуално допустим. С оглед на това, поставените от касатора процесуалноправни въпроси се явяват релевантни за изхода на делото. По отношение на същите, обаче, не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационния контрол.
Безспорно, необсъждането на доводите на страната за недопустимост на първоинстанционния акт е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това обаче е въпрос, който е относим към правилността на въззивното решение, проверката на която е предмет на самото касационно обжалване, а не на производството по допускането му. Освен това, не може да се счете, че в случая е налице твърдяното от касатора противоречие със съдебната практика по въпроса, касаещ обективното съединяване на искове, родово подсъдни на различни съдилища. Представените и цитирани от касатора съдебни актове /определения и решения/ не доказват това негово твърдение, тъй като тези актове касаят хипотези, различни от настоящата. Спецификата на конкретния случай се изразява в това, че нарушението на правилата за родова подсъдност по два от предявените искове е извършено не от районния съд /както е в цитираната практика/, а от окръжния съд. По този въпрос вече е формирана и задължителна съдебна практика (цитираното от касатора решение № 8 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 1011/2011 г. на ВКС, ІV г. о., постановено по реда на по чл. 290 ГПК), според която, произнасянето на окръжния съд по спор, който е родово подсъден на районния съд, не води до недопустимост на постановения акт. Доколкото това разрешение е съобразено от въззивния съд, макар и без излагане на конкретни мотиви, не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване.
Настоящият състав намира, че касационният контрол не може да бъде допуснат и по въпроса, касаещ задължението на съда да се произнесе с отделен диспозитив по всеки от обективно съединените искове. Преди всичко, следва да се отбележи като несъответстващо на данните по делото твърдението на касатора за липса на произнасяне по всяка от трите обективно съединени претенции. Действително, в диспозитива на първоинстанционното решение е вписана общата сума, която се присъжда на ищеца. Същевременно, обаче, е посочено и кои са конкретните суми, включени в нея, както и датите, на които са извършени преводите за тях. Следователно, по този начин съдът се е произнесъл по всеки от обективно съединените искове, поради което липсва основание да се приеме, че е налице отклонение от цитираната от касатора практика.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 986 от 22.05.2013 г. по т. д. № 356/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: