4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
София,11.07.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 452/2012
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Иванова З. от [населено място] против определение от 20.04.2012 г. по в. ч. гр. д. № 114/2012 г. на Монтански окръжен съд. С обжалвания акт са оставени без уважение подадените от същото лице частни жалби: частна жалба по чл. 419 ГПК срещу разпореждане на Монтански районен съд от 04.11.2011 г. по ч. гр. д. № 1230/2011 г., с което е постановено незабавно изпълнение на издадената по същото дело заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на Държавен фонд „Земеделие”, както и частна жалба против посочената заповед за незабавно изпълнение в частта за присъдените в полза на ДФ „Земеделие” разноски за заповедното производство в размер на сумата 698.07 лв.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Приложено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба – Държавен фонд “Земеделие”, [населено място] – изразява становище за недопустимост на същата по съображения в писмен отговор от 22.05.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по дължимостта на присъдените със заповедта за незабавно изпълнение разноски за заповедното производство.
Същата обаче е недопустима в частта относно произнасянето по въпроса за постановеното незабавно изпълнение. В тази му част, въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Монтански районен съд разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Определението по допускане на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане. Поради това то не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство.
С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че в частта, касаеща допуснатото незабавно изпълнение, подадената частна касационна жалба е недопустима и не следва да бъде разгледана по същество.
По отношение частната касационна жалба в допустимата й част:
За да потвърди разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение в частта за присъдените в полза на заявителя ДФ „Земеделие” разноски, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, тъй като в заповедното производство Фондът е бил представляван от юрисконсулт, видно от представеното пълномощно. Първоинстанционното разпореждане е преценено като правилно и досежно размера на дължимите разноски, определени в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящият състав намира, че макар и релевантен за изхода на делото, въпросът за дължимите разноски не може да обоснове допускане на касационния контрол на въззивното определение. Този извод се налага поради обстоятелството, че твърдението на частната касаторка за противоречие на обжалвания акт със задължителната съдебна практика е недоказано. Цитираните в частната касационна жалба две определения на ВКС са относими към въпросите, заявени във връзка с приетата за недопустима част на жалбата, но липсва позоваване на съдебни актове, касаещи въпроса за разноските.
Доколкото с настоящото определение само се констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, същото е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК и в частта, с която частната касационна жалба е оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 20.04.2012 г. по в. ч. гр. д. № 114/2012 г. на Монтански окръжен съд в частта за присъдените с разпореждане на Монтански районен съд от 04.11.2011 г. по ч. гр. д. № 1230/2011 г. в полза на ДФ „Земеделие” разноски за заповедното производство в размер на сумата 698.07 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. Иванова З. от [населено място] частна касационна жалба против определение от 20.04.2012 г. по в. ч. гр. д. № 114/2012 г. на Монтански окръжен съд в частта по отношение допуснатото незабавно изпълнение на издадената в полза на Държавен фонд „Земеделие” заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: