4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
С.,15.12.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 105/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 131 от 08.10.2010 г. по в. т. д. № 157/2010 г. на Добрички окръжен съд. С това решение е отменено постановеното от Добрички районен съд решение № 35 от 14.06.2010 г. по гр. д. № 4122/2009 г. в обжалваната му част и е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] иск за признаване съществуването на вземане за сумата 3 091 лв., представляваща неплатена електроенергия за периода м. септември 2008 г. – м. март 2009 г. по 7 броя фактури, както и за сумата 296.95 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху сумата 3 482.53 лв. за периода от изискуемостта на задължението по всяка от фактурите до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение, като се поддържа, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Основното оплакване на касатора е за неправилно приложение на чл. 143, ал. 1 и 2 ГПК. Според него, въззивният съд неоснователно е приел, че претенцията не е изменена по надлежния процесуален ред, като не е отчел, че районният съд е дал необходимите указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест след извършеното от ищеца допълване и пояснение на исковата молба и след направеното от ответника признание на част от релевантните за спора факти.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като значим за делото касаторът е посочил въпроса „как, кога и по какъв начин може да се прави уточнение на исковата молба и до кой момент съдът е в правомощията си да определя какъв иск е предявен пред него”. В подкрепа на твърдението за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС са представени множество определения, постановени по реда на чл. 288 ГПК, както и едно решение на Софийски апелативен съд, което обаче не следва да бъде взето предвид, доколкото то би било относимо към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, каквото не е заявено.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради липса на предпоставките по чл. 280 ГПК, респ. за оставяне на жалбата без уважение. Подробни съображения за това са изложени в писмен отговор от 27.01.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част и да отхвърли предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за признаване съществуването на вземане за сумата 3 091 лв., представляваща неплатена електроенергия за периода м. септември 2008 г. – м. март 2009 г. по 7 броя фактури, както и за сумата 296.95 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, въззивният съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства за постигнато между страните съгласие за продажба на електроенергия от ищеца на ответника, поради което липсва един от съществените елементи на договора за продажба – неговата цена. Освен това, като аргумент за отхвърлянето на претенциите е посочена липсата на законово право на ищцовото дружество да продава електрическа енергия, тъй като същото няма статут на електроразпределително предприятие и лиценз за продажба на електрическа енергия по смисъла на чл. 39, ал. 1 ЗЕ. При преценката за основателността на иска, решаващият състав е взел предвид фактите, относими към договора за покупко-продажба, а не към договора за предоставяне на услуга, като в тази връзка е посочил, че следва да се съобразят твърденията по исковата молба за сключен договор за продажба на електроенергия, а не твърденията на ищеца от съдебно заседание на 29.01.2010 г. за сключен договор за услуга /заплащане на ползваната от ответника електроенергия, доставена му от съответното Е./, предвид липсата на надлежно изменение на правната квалификация на претенцията.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос, свързан с правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК при неправилна правна квалификация на предявения иск в доклада на първата инстанция, е значим за изхода на конкретното дело, тъй като е обусловил отхвърлянето на претенцията. По отношение на този въпрос не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид обстоятелството, че по същия вече съществува практика на ВКС, постановена по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК, имаща задължителен характер съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.1010 г. на ОСГТК на ВКС – решение № 389 от 18.10.2011 г. по гр. д. № 1672/2010 г. на ІV г. о.; решение № 700 от 06.12.2010 г. по гр. д. № 30482010 г. на ІІІ г. о.; решение № 135 от 20.12.2010 г. по т. д. № 13/2010 г. на І т. о.; решение № 172 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 386/2009 г. на ІІІ г. о. и др. Съгласно цитираната практика, при релевирани във въззивната жалба оплаквания за неточен и непълен доклад на делото във връзка с тежестта на доказване, въззивната инстанция има задължение да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на чл. 146 ГПК. Доколкото въззивното решение е в отклонение от посочената практика, същото следва да бъде допуснато до касационен контрол на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 131 от 08.10.2010 г. по в. т. д. № 157/2010 г. на Добрички окръжен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 83.96 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: