4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1059
София,23.11.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 869/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Х. Г. от [населено място] против определение № 1130 от 21.05.2012 г. по ч. гр. д. № 1834/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VІ-15 състав определение № 1683 от 14.03.2012 г. по т. д. № 1422/2010 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по предявения от Н. Х. Г. от [населено място] срещу „Мюсюлманско изповедание”, [населено място] иск с правно основание чл. 124 ГПК за прогласяване нищожността на решенията, взети от Извънредната национална мюсюлманска конференция, проведена на 31.10.2009 г. и за заличаването им на основание чл. 604 ГПК при евентуално тяхно вписване по партидата на изповеданието.
Частният касатор моли за отмяната на атакуваното определение като неправилно. Според него, независимо от обстоятелството, че решенията на процесната конференция не са вписани в регистъра на СГС, съществува правен интерес от установяване на тяхната нищожност и той произтича както от необходимостта да бъде признато със сила на пресъдено нещо несъществуването им в правния мир, така и от потенциалната опасност във всеки един момент да бъде подадено ново заявление за вписване на тези решения.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като значими за изхода на спора и обосноваващи допускане на касационния контрол са посочени процесуалноправните въпроси: 1. Какъв е редът за атакуване решенията на органи на вероизповеданията и 2. Може ли с установителен иск да се атакуват решенията на орган на изповеданието, когато тези решения подлежат на вписване и са заявени за вписване. Поддържа се, че поради липса на съдебна практика посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а същевременно – че същите са решени в противоречие със задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по частната касационна жалба – „Мюсюлманско изповедание”, [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения от Н. Х. Г. от [населено място] срещу „Мюсюлманско изповедание”, [населено място] иск с правно основание чл. 124 ГПК за прогласяване нищожността на решенията, взети от Извънредната национална мюсюлманска конференция, проведена на 31.10.2009 г. и за заличаването им на основание чл. 604 ГПК при евентуално тяхно вписване по партидата на изповеданието, въззивният съд изцяло е споделил извода на първата инстанция за недопустимост на същото поради липса на правен интерес за ищеца. Липсата на правен интерес е обоснована с постановения от Софийски градски съд отказ в решението му от 02.06.2010 г. по ф. д. № 1659/2003 г. да впише решенията на посочената конференция, който отказ не е бил обжалван. Същевременно е отчетен и фактът, установен от приложеното решение от 20.04.2011 г. по ф. д. № 854/2011 г. на Софийски апелативен съд и определение № 524 от 06.07.2011 г. по т. д. № 1126/2010 г. на ВКС, І т. о., че по партидата на изповеданието са вписани решенията, взети на проведената по-късно /на 12.02.2011 г./ нова конференция, което препятства вписването на решенията от предходната конференция. Отделно от това, при преценката относно правния интерес въззивният съд е съобразил и задължителната за долустоящите инстанции практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 35 от 20.04.2010 г. по т. д. № 546/2009 г на І т. о., като в съответствие с нея е приел, че установителен иск по чл. 124 ГПК е допустим само по отношение на онези решения на органите на юридическите лица, които не подлежат на вписване и че за решенията, подлежащи на вписване и вписани, нищожността им следва да бъде релевирана с предявяването на иск по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от частния касатор въпроси не могат да обосноват допускане на касационния контрол на нито едно от поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Единна и непротиворечива е съдебната практика за това, че допустимостта на всеки установителен иск, в т. ч. и когато негов предмет е прогласяването нищожността на решенията на орган на юридическо лице, е обусловена от наличието на правен интерес за ищеца. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в посоченото от самия частен касатор Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, както и цитираното от въззивния съд решение № 35 от 20.04.2010 г. по т. д. № 546/2009 г на І т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В случая обжалваното решение не е в отклонение от тази практика. При постановяването му решаващият състав е съобразил всички онези обстоятелства, които са от значение за правния интерес на ищеца от предявяването на иск за прогласяване нищожността на решенията, взети от Извънредната национална мюсюлманска конференция, проведена на 31.10.2009 г. и по-конкретно: че тези решения са от категорията на подлежащите на вписване в съответния съдебен регистър; че същите са били заявени за вписване пред Софийски градски съд; че с влязло в сила решение е постановен отказ за вписването им по партидата на „Мюсюлманското изповедание” и че с влязло в сила решение са вписани решенията, взети от проведената по-късно нова конференция на изповеданието. Що се касае до правилността на извършената от съда преценка за липса на правен интерес от прогласяване нищожността на процесните решения, същата не може да бъде проверявана в настоящото производство, тъй като е предмет на самия касационен контрол, в какъвто смисъл са разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Поради съществуването на цитираната задължителна съдебна практика настоящият състав счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1130 от 21.05.2012 г. по ч. гр. д. № 1834/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: