4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София,14.01.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 134/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 28.11.2011 г. по гр. д. № 8996/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав, с което, след частична отмяна на постановеното от Софийски районен съд, 60 състав решение № ІІ-60-22 от 18.03.2010 г. по гр. д. № 35806/2009 Г., е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор главен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 15 600 лв. по фактура № 181 от 30.06.2006 г., представляваща възнаграждение по договор за изработка – извършване на кърпеж на асфалтова настилка.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че изводът на въззивния съд за дължимост на исковата сума не се подкрепя от събраните доказателства, доколкото ищецът не е установил факта на приемане на извършената от него работа. Според касатора, двустранното подписване на фактурата и осчетоводяването й от двете страни не доказва приемане на извършената работа по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, от една страна, поради това, че фактурата е подписана от лице, което не е оправомощено да извърши приемане на работата от името на възложителя и от друга страна, поради това, че последният се е противопоставил незабавно /с отговора на исковата молба/ на извършените от негово име действия.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е заявено на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като въпроси, значими за делото, с твърдението, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, са поставени въпросите: 1. При договор за изработка може ли правомерно да се осчетоводи в счетоводството на възложителя едностранно подписана фактура, по която изработеното не е получено, съответно прието, без да е платено авансово по същия договор и ако да – може ли така осчетоводената фактура да се използва за данъчни цели – да се използва данъчен кредит за стойността на платимото ДДС и 2. При договор за изработка, осчетоводяването и ползването на данъчен кредит от страна на възложителя, по двустранно подписана фактура, издадена от изпълнителя – представлява ли винаги извънсъдебно признаване на факта на приемане на описаната в същата извършена работа по чл. 264 ЗЗД или представлява само признание на факта на сключения договор по чл. 258 и сл.; Има ли разлика между „получаване” на стоки по смисъла на чл. 327, ал. 1 ТЗ и „приемане” на изработеното по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД; Изявлението за получаване на стока/услуга върху фактура, доказателство ли е за приемането на изработеното по договор за изработка.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 13.02.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да уважи предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 15 600 лв. по фактура № 181 от 30.06.2006 г., представляваща възнаграждение по договор за изработка – извършване на кърпеж на асфалтова настилка, въззивният съд е приел, че исковата сума е дължима, тъй като ищецът е изпълнил възложената му от ответното дружество работа и че същата е била приета без възражения, което поражда съответно задължение за възложителя да заплати уговореното за нея възнаграждение. Като доказателство за приемане на извършената работа решаващият състав е счел факта, установен категорично от заключението на изслушаната счетоводна експертиза, че фактурата е отразена надлежно в счетоводствата на двете страни; че е включена в дневника за продажбите на ищеца; че сумата за ДДС е внесена по сметка на ТД-НАП – Стара З. през м. юни 2006 г.; че сумата по фактурата е включена в дневника за покупките на ответното дружество за м. юни 2006 г. и че е ползван данъчен кредит по нея. Тази счетоводна операция при възложителя [фирма] е преценена като установяваща узнаване от страна на същия за приемането на извършената по процесния договор работа още преди завеждане на настоящото дело, поради което и с оглед липсата на противопоставяне е направен извод за потвърждаване на действията по приемането, извършени от служител на ответника без да има предоставени за това права.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на първия въпрос не е осъществена общата предпоставка за допускане на касационния контрол, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото е свързан с осчетоводяването на едностранно подписана фактура, а в случая е безспорно, че процесната фактура е подписана и от двете страни, този въпрос е без значение за изхода на конкретното дело и не поражда задължение да бъде обсъждано наличието на поддържаните две основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Макар и релевантен за спора, вторият въпрос също не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Въпросът, дали подписаната от страните фактура, която е отразена в счетоводствата им, представлява доказателство за приемане на изпълнените СМР, е намерил положителен отговор в решение № 138 от 17.10.2011 г. по т. д. № 728/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо задължителен за долустоящите инстанции характер, съгласно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В подобен смисъл са и решение № 250 от 11.01.2011 г. по т. д. № 535/2010 г. и решение № 48 от 31.03.2011 г. по т. д. № 822/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., в които е прието, че изпълнението на възложената работа може да бъде прието не само с нарочен писмен акт, подписан от възложителя, но и чрез конклудентни действия. Наличието на цитираната задължителна съдебна практика и съответствието на обжалваното решение с нея, налагат извода, че по така поставения от касатора въпрос не е осъществено нито едно от поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Доколкото цитираната практика касае именно договора за изработка, не следва да бъде съобразявано посоченото във въззивния акт и обсъдено от касатора решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. т. № 588/2010 г. на ІІ т. о., тъй като същото е относимо към въпросите, свързани с друг вид договор – договора за търговска продажба.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв., плащането на което е удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие от 09.02.2012 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 28.11.2011 г. по гр. д. № 8996/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], Зона „Голеш”, направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: