6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
София, 16.10.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1084/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и Столична община срещу решение № 545 от 04.04.2012 г. по т. д. № 463/2010 г. на Софийски апелативен съд.
К. [фирма], [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-4 състав решение от 05.03.2010г. по т. д. № 167/2008 г. предявеният от [фирма], [населено място] срещу Столична община иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 134 257.09 лв., представляваща неустойка за недоставени минимални количества твърди битови отпадъци за обработка и балиране през четвъртото тримесечие на 2005 г. по договор от 16.06.2005 г.
Посоченият касатор счита, че в атакуваната му част обжалваният акт е неправилен поради противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения срещу извода на решаващия състав, че не е активно легитимиран да претендира заплащане на неустойка за посочения период, тъй като е неизправна страна. Според касатора, този извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства във връзка с изпълнението на поетите от него задължения по процесния договор, касаещи своевременното обезпечаване на площадка за раздробяване, балиране и опаковане на отпадъците, тяхното измерване и отчитане, а е резултат от неправилната преценка на доказателствата, от необсъждането на част от тях и от неправилното приложение на чл. 92 ЗЗД, изразяващо се в това, че съдът е съобразил неизпълнението на задължения на претендиращата неустойка страна, които не са свързани с неизпълнението на задължението на другата страна, за което се претендира неустойката.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът [фирма], [населено място] обосновава допускането на касационния контрол на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по въпросите: „За задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните; За правното значение на събраните по делото доказателства, с които страните са постигнали съгласие относно изпълненото по договора от страна на ищеца; За приложението на чл. 92, ал. 1 ЗЗД и по-конкретно – следва ли за уважаване на иска за неустойка за неизпълнение на поети от ответника задължения по договор да бъде изследван въпросът, дали претендиращата неустойката страна е изпълнила всички свои задължения по този договор, макар и несвързани с изпълнението на задължението на ответника, за което се претендира неустойката”.
По отношение на процесуалноправния въпрос се поддържа, че е решен в противоречие с ППВС № 7/65 г. и ТРОСГК № 1/2001 г. По отношение на втория въпрос, пряко свързан и с приложението на чл. 20а ЗЗД, са заявени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, в подкрепа на които като релевантна практика на ВКС са представени – определение № 114 от 26.02.2010 г. по т. д. № 888/2009 г. на ІІ т. о.; решение от 30.04.2008 г. по т. д. № 59/2008 г. на І т. о.; решение № 985 от 27.12.2004 г. по т. д. № 97/2004 г. на ІІ т. о. и решение № 906 от 15.11.2007 г. по т. д. № 519/2007 г. на ІІ т. о. Допускането на касационния контрол по третия въпрос е аргументирано със съображения, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
К. Столична община обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-4 състав решение от 05.03.2010г. по т. д. № 167/2008 г. за осъждането й да заплати на [фирма], [населено място] сумата 108 265.30 лв., представляваща неустойка за недоставено количество твърди битови отпадъци за обработка и балиране по договор от 16.06.2005 г. през периода 01.01.2006 г. – 31.03.2006 г., както и законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.01.2008 г. – до окончателното й изплащане.
Този касатор поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразява несъгласие с извода на съда за дължимост на неустойка за периода 01.01.2006 г. – 31.03.2006 г., като твърди, че същият произтича от неправилното тълкуване на клаузата на чл. 17, ал. 2 от процесния договор, застъпвайки становището, че от значение за неустойката е количеството отпадъци, доставени в рамките на една година, а не на всяко отделно тримесечие. Освен това, релевира оплакване, че неоснователно не са уважени възраженията му за неизпълнение на задълженията на изпълнителя, свързани със своевременно обезпечаване на площадка, монтиране на електронна везна, отчитане на получените количества отпадъци и неприемане на такива през около 25 дни от процесния период.
Като значим за допускане на касационното обжалване касаторът Столична община посочва въпроса, „свързан с нормата на чл. 20 ЗЗД”, по отношение на който счита, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, че е решаван противоречиво от съдилищата и че е „от значение за точното прилагане на закона”. В подкрепа на твърдението си за противоречие с практиката на ВКС се позовава на представеното от другата страна решение № 906 от 15.11.2007 г. по т. д. № 519/2007 г. на ВКС, ІІ т. о.
К. [фирма], [населено място] оспорва подадената от Столична община касационна жалба и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 12.01.2012 г.
К. Столична община е заявил становище за оспорване на подадената от [фирма], [населено място] жалба в изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК, като моли за недопускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да счете за неоснователен предявения от [фирма], [населено място] срещу Столична община иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД по отношение на сумата 134 257.09 лв., представляваща неустойка за недоставени минимални количества твърди битови отпадъци за обработка и балиране през четвъртото тримесечие на 2005 г. по договор от 16.06.2005 г. и след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-4 състав решение от 05.03.2010г. по т. д. № 167/2008 г. да отхвърли същия, въззивният съд е приел, че ищецът не е активно легитимиран да претендира заплащане на неустойка за посочения период, тъй като недоставянето на договорените количества твърди битови отпадъци от страна на Столична община е в причинна връзка с неизпълнението на основни задължения на [фирма] в периода от сключване на процесния договор до средата на последното тримесечие на 2005 г. По-конкретно, съдебният състав е преценил, че: ищецът не е доказал своевременно обезпечаване на площадка, тъй като сключеният от него наемен договор за срок от 3 месеца не е продължен с анекс за срок от три години, въпреки възлагането на обществената поръчка и това е наложило спешни мерки по осигуряването на площадка от възложителя след като е бил сезиран с молба за съдействие от изпълнителя; изпълнението е започнало без да е монтирана автоматична електронна везна (такава е монтирана на 17.10.2005 г.) и при недовършени инфраструктури на площадката, която е била лицензирана за извършваната дейност едва на 23.11.2005г.; непосредствено след въвеждането й в експлоатация инсталацията не е работила с пълен капацитет поради първоначално обучение на персонала и извършване на строително-монтажни работи; не са ангажирани доказателства за изпълнение задълженията на ищеца да представя два пъти месечно отчети на възложителя за общото тегло на балите; липсват графици по чл. 5, т. 4 на договора за промени в режима на работа и подневни справки за първите 15 дни на м. октомври 2005г.; неточно отчитане на предадените количества по вина на изпълнителя за част от периода (до 17.10.2005 г. липсват везни и отпадъците са измервани не по предвидения в договора начин).
По отношение на втория исков период – първото тримесечие на 2006 г. – въззивният съд е приел, че уговорената в чл.17, ал. 2 във вр. с чл. 11, т. 3 и чл. 2 на договора неустойка, възлизаща на сумата 108 265.15 лв. е дължима, тъй като е налице точно изпълнение на договорните задължения от страна на дружеството и възложителят не е доказал оневиняващи го обстоятелства за неточното изпълнение на договора в количествено отношение, нито обща вина на двете страни.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Поставените от касатора [фирма], [населено място] въпроси не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като същите касаят правилността на обжалвания акт и подлежат на обсъждане при решаване на спора по същество. Мотивите на решението съдържат подробен анализ на събраните по делото доказателства и на всички заявени от страните доводи и възражения, поради което не може да се счете, че при постановяването му въззивният съд се е отклонил от цитираната от касатора задължителна съдебна практика по приложението на чл. 188 ГПК /отм./, респ. чл. 235 от сега действащия ГПК. Изводите, до които е достигнал в резултат от обсъждането на същите, в т. ч. и относно значението на релевантните за спора доказателства, са резултат от извършената от решаващия състав конкретна преценка, която е предоставена в неговата изключителна компетентност на правораздавателен орган. Поради това и в съответствие със задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът дали тази преценка е правилна не може да бъде отнесен към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, а подлежи на обсъждане само при вече допуснат такъв.
Изложеното се отнася напълно и за материалноправния въпрос, свързан с предпоставките за прилагане на чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Приетото от въззивната инстанция, че претендиращото неустойка търговско дружество не е изправна страна по процесния договор, е вследствие извода, че същото не е изпълнило множество свои задължения по процесния договор. Преценката обаче за това, дали неизпълнените от ищеца задължения са насрещни спрямо задължението на ответната община, за чието неизпълнение се търси неустойката, е въпрос, касаещ правилността на обжалвания акт, тъй като същият предпоставя извършването на проверка относно правилността на извода на съдебния състав за връзка на обусловеност между неизпълнените от страните задължения, което, както беше посочено по-горе, не може да се обсъжда в производството по чл. 288 ГПК.
Поради изложените съображения настоящият състав намира, че по отношение и на трите поставени от касатора [фирма] въпроси не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване без да е необходимо да се изследва наличието на конкретно поддържаните по отношение на тях основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
К. контрол не може да бъде допуснат и по подадената от Столична община касационна жалба. Преди всичко следва да се отчете липсата на конкретно формулиран правен въпрос от страна на посочения касатор. Депозираното от същия изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК съдържа единствено цитиране на самата законова разпоредба (чл. 20 ЗЗД) и съображения за неправилното й приложение, но не и кой именно е въпросът, свързан с приложението й.
Отделно от това, не е налице и нито едно от поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК: в подкрепа на основанието по т. 1 не е посочена задължителна практика на ВКС; постановеното по реда на отменения ГПК решение на ВКС, ІІ т. о., на което се позовава касаторът, не доказва твърдяното противоречие в практиката, тъй като в същото е извършено тълкуване на конкретен приватизационен договор, т. е. липсва аналогичност на случаите, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е заявено в съответствие със задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – твърдението на касатора е, че въпросът е от значение само „за точното прилагане на закона”, но не и „за развитието на правото”, което е задължителна част от това основание.
С оглед всички изложени съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на страните не се дължи присъждане на разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 545 от 04.04.2012 г. по т. д. № 463/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: