3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 857
София, 02.12.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 699/2010г.
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. Р. И., Ц. П. И. и В. Ц. Р. – малолетна, действаща чрез свята майка и законен представител Ваня Р. Р., против определение № 593 от 01.07.2010 г. по ч. гр. д. № 451/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-12 състав определение № 14158 от 07.12.2009 г. по гр. д. № 6034/2009 г. за прекратяване на производството по същото дело на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.
Частните жалбоподатели молят за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Считат, че при преценката за допустимост на претенциите въззивният съд неоснователно се е позовал на влязлото в сила решение по гр. д. № 11308/2005 г. на СРС, 24 състав, с което са отхвърлени предявените от тях частични искове по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 26.06.2004 г., като не е съобразил задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС относно обективните предели на силата на пресъдено нещо при частичните искове. С този процесуалноправен въпрос именно е обосновано и допускането на касационното обжалване, като по отношение на него частните жалбоподатели поддържат, че е решен в противоречие с практиката на ВКС /цитираното тълкувателно решение/, както и че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – ЗК “Л. И.” АД, гр. София – не заявява становище по допускане на касационното обжалване, като в депозирания по делото отговор от 19.08.2010 г. излага подробни съображения за нейната неоснователност.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявените от Ц. Р. И., Ц. П. И. и Ваня Р. Р., действаща лично и като законен представител на малолетната В. Ц. Р. искове с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, въззивният съд е счел, че същите са недопустими. Този извод е направен с оглед обстоятелството, че с влязло в сила решение по гр. д. № 11308/2005 г. на СРС, 24 състав предявените от ищците частични искове по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от същото пътно-транспортно произшествие са отхвърлени изцяло, поради което е прието, че със сила на пресъдено нещо е отречено цялото претендирано право, т. е. и дължимостта на претендираните в настоящото производство суми, представляващи разликата над частично предявения им размер по предходното дело.
Настоящият състав счита, че макар да е значим за конкретното дело, доколкото обуславя изхода му, поставеният от частните жалбоподатели процесуалноправен въпрос не може да обуслови допускане на касационното обжалване, предвид отсъствието на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Решаването на въпроса за обективните предели на силата на пресъдено нещо е съобразено изцяло със задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, според които при отхвърлянето на частичния иск, тъй като се отрича цялото спорно право, ищецът не би могъл да търси допълнително присъждане. Поради съответствието на правните изводи на въззивния съд с цитираното решение не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. От друга страна, съществуването на посочената задължителна съдебна практика по поставения въпрос препятства допускане на касационното обжалване и на второто поддържано основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 593 от 01.07.2010 г. по ч. гр. д. № 451/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: