3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
С.,30.01.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 988/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 10027 от 01.07.2011 г. по ч. гр. д. № 4696/2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-11 състав, с което е оставена без разглеждане подадената от същия търговец частна жалба срещу определение от съдебно заседание на 23.02.2011 г. по гр. д. № 674/2011 г. на Софийски районен съд, 35 състав за отказ да бъде приет за съвместно разглеждане по реда на чл. 314, ал. 1 ГПК предявеният инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Съображенията му обаче не касаят мотивите на въззивния съд за оставяне без разглеждане на депозираната частна жалба – недопустимостта да бъде обжалван първоинстанционният акт, а касаят въпроса за допустимостта на предявения иск и по-конкретно дали с него се цели установяване съществуването на правоотношение или на факт с правно значение /едностранно прекратяване на наемното правоотношение/.
Ответникът по частната жалба – Съюз на българските журналисти, [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 05.12.2011 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от [фирма], [населено място], Софийски градски съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като с нея се атакува определение, което не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид възможността установителният иск да бъде предявен в отделно производство. Освен това, недопустимостта на частната жалба е аргументирана и с липсата на предпоставките по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като в закона не е предвидена обжалваемост на определението, с което се отказва приемане на инцидентен установителен иск.
Обжалваното определение е правилно.
Първоинстанционното определение, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта да бъде обжалвано определението, с което съдът е отказал приемането за съвместно разглеждане на предявения от ответника по първоначалния иск инцидентен установителен иск. Напълно обоснована е преценката, че това определение не е от категорията на актовете, които съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба. От една страна, в закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на определението по чл. 314, ал. 1 ГПК, а от друга – същото няма характер на „преграждащо” производството по делото. Правилно в тази връзка въззивният съд се е позовал на съществуващата възможност за ответника да предяви претенцията си срещу първоначалния ищец в самостоятелно производство. Именно поради наличието на такава правна възможност, не може да се счете, че пътят за защита на ответника е преграден. Що се отнася до допустимостта на предявения инцидентен установителен иск, този въпрос не следва да бъде обсъждан в настоящото прозиводство, тъй като същият е относим към правилността на първоинстанционния, а не на въззивния акт.
С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 200 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 222005 от 06.12.2011 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 10027 от 01.07.2011 г. по ч. гр. д. № 4696/2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-11 състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], район П., [улица], да заплати на Съюз на българските журналисти, [населено място], [улица], направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 200 /двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: