4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
С., 26.06.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 971/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. К. от [населено място] против решение № 173 от 20.06.2011 г. по в. гр. д. № 92/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Габровски окръжен съд решение № 64 от 25.11.2010 г. по гр. д. № 233/2009 г. С първоинстанционния акт, с обжалваната му пред въззивния съд част, е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу С. М. К. от [населено място] положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 116 912.68 лв., произтичащо от запис на заповед от 07.02.2008 г. за обща сума 200 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.04.2009 г. до окончателното й изплащане.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода на съда, че дължи сумата, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, като счита, че поетото от нея задължение като авалист по процесния запис на заповед е акцесорно на главното задължение на издателя на менителничния ефект и доколкото вземането на ищеца към издателя на записа на заповед [фирма], г. Г. е включено в одобрения списък на приетите вземания на това дружество, то неоснователна и лишена от правен интерес се явява и предявената срещу нея претенция за същата сума.
Допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК. Като въпрос, чието решаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, е посочен въпросът: „Дали обезпечението на едно вземане не е акцесорно правоотношение и не следва ли то да се решава в съответствие със съдбата на главното вземане и каква ще бъде съдбата на правоотношението при обезпечение на вземане при наличие на влязло в сила решение по отношение на главното вземане /определението за приемане на списъка на приетите от синдика вземания/”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмени отговор от 17.09.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е уважен предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата 116 912.68 лв. по заповед за незабавно изпълнение № 961 от 27.04.2009г., издадена по ч. гр. д. № 804/2009 г. на Габровски районен съд по реда на чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед от 07.02.2008 г., въззивният съд е приел за безспорно доказано съществуването на вземане за посочената сума в полза на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място]-издател на записа на заповед и физическото лице С. М. К. от [населено място]-авалист по същия, предвид неизпълнение на задължението на дружеството по сключените между двете дружества сделки за доставка на горива. Като неоснователно решаващият състав е преценил възражението на ответницата, че в качеството й на авалист не следва да отговаря за посочената сума, тъй като за същата вече е ангажирана отговорността на самия издател на записа на заповед чрез включване на вземането на ищеца за тази сума в списъка на приетите вземания на [фирма]. В тази връзка е посочено, че макар и да обезпечава вземането на издателя по записа на заповед, авалът поражда самостоятелно задължение, което възниква по силата на едностранно волеизявление на авалиста и е независимо от задължението, което обезпечава. Поради това, въззивната инстанция не е споделила и доводът на физическото лице-авалист за отпадане на отговорността му след като вземането на ищеца [фирма] към [фирма] е било прието и включено от синдика в списъка на приетите вземания на дружеството-издател на процесния запис на заповед.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, следва да се отчете липсата на достатъчна конкретизация на посочения от касаторката въпрос, така че същият да е свързан с предмета на делото – въпросът за връзката между главното и обезпеченото вземане е поставен общо, без да е отнесен към спецификата на случая, произтичаща от това, че вземането срещу [фирма] произтича от запис на заповед, който е авалиран от управителя на същото дружество в качеството му на физическо лице.
Независимо от това, не може да се приеме за осъществено поддържаното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по въпроса за правната същност на авала и за възраженията, които авалистът може да противопостави на поемателя по записа на заповед, е налице задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В решение № 17 от 21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г. на ІІ т. о. е прието, че поради самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител, същият не може да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат – както абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение на възражението относно формата), така и неговите лични (относителни) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Въззивният акт е в пълно съответствие с посочената практика, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на същия.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 173 от 20.06.2011 г. по в. гр. д. № 92/2011 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: