4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
С., 25.03.2011 година
Върховен касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 150/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “С.И.Д.И.” – Клон Б., чрез процесуалния му пълномощник адвокат И. Ш., срещу определение № 468 от 01.12.2010 г. по в. ч. гр. д. № 353/2010 г. на Т. окръжен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба срещу определение № 1709 от 13.07.2010 г. по ч. гр. д. № 1232/2010 г. на Т. районен съд. С първоинстанционния акт е допуснато обезпечение на бъдещ иск на [фирма],[населено място] срещу “С.И.Д.И. Бранч Б.” Д., Е. 175337872,[населено място] чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружеството в [фирма],[населено място] до размер на сумата 3 640 лв.
В частната жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Изразено е несъгласие с извода на решаващия състав за липса на правен интерес от обжалване на първоинстанционното определение, аргументирана с липсата на идентичност между дружеството, срещу което е допуснато обезпечение и подателят на частната жалба. Според частния жалбоподател, в правния мир не съществува дружество по Закона за задълженията и договорите с посочения в молбата за допускане на обезпечение Е. 175337872, а с този идентификационен номер е регистриран клон на чуждестранен търговец “С.И.Д.И. Бранч Б.”, по отношение на когото именно е наложен запор в съответствие с допуснатото от Т. районен съд обезпечение. С оглед на това, частният жалбоподател поддържа, че за него е налице правен интерес от обжалване на определението за допускане на обезпечение.
Ответникът по частната жалба – [фирма],[населено място] – не заявява становищe по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна.
За да остави без разглеждане жалбата на “С.И.Д.И.” – Клон Б. определение № 1709 от 13.07.2010 г. по ч. гр. д. № 1232/2010 г. на Т. районен съд, въззивният съд е приел, че същата е недопустима. Според решаващия състав, дружеството, срещу което е допуснато обезпечението и дружеството, което е подало частната жалба, са две различни юридически лица и затова за последното липсва правен интерес да обжалва допуснатото обезпечение. Становището на съда е обосновано с различието в наименованието, правната форма, адреса на управление и управителя на двете дружества, като съвпадението между Е. на подателя на частната жалба и номера по Б. на дружеството-ответник по бъдещия иск, е преценено като недостатъчно, за да се приеме идентичност на двата правни субекта.
Определението е неправилно.
Изводът на въззивния съд за липса на идентичност между частния жалбоподател и дружеството, срещу което е допуснато обезпечението, е в противоречие с доказателствата по делото. Действително, като ответник по молбата за допускане на обезпечение е посочено “С.И.Д.И. Бранч Б.” Д.. Съгласно българското законодателство, обаче, такава правно-организационна форма на търговците не съществува. Дружеството по ЗЗД не е персонифициран субект на правото – то не подлежи на съдебна регистрация и не може да бъде страна по процесуални правоотношения. С оглед на това и предвид изричното посочване в молбата за допускане на обезпечение, че ответникът притежава Е., въззивният съд е следвало да прецени, че в случая не се касае за гражданско дружество по смисъла на чл. 357 ЗЗД, а за търговец, идентифициран с посочения Е. 175337872. От приложеното извлечение от Търговския регистър се установява, че под този Е. е вписан Клон на чуждестранен търговец /регистрираното в Италия “С.И.Д.И. С.Р.Л.”/ с фирма “С.И.Д.И. Клон Б.”, със седалище и адрес на управление[населено място], ул. “Н.”, бл. 52, ап. 7. Видно от представеното удостоверение за актуално състояние от 28.07.2010 г. по ф. д. № 11520/2007 г. на С. градски съд, посоченият код представлява кодът по Б., който клонът на чуждестранния търговец е имал при регистрацията му с решение № 1 от 24.07.2007 г. по ф. д. № 11520/2007 г. на С. градски съд. Превръщането на кода по Б. в Е. е извършено по силата на изричната разпоредба на § 4, ал. 10 от ПЗР на ЗТР. При тези данни логичният извод е, че молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск се отнася именно за посочения правен субект – “С.И.Д.И. Клон Б.”, представляващ клон на чуждестранен търговец. В тази връзка, следва да се отбележи, не е налице различие между фирмата на търговеца-ответник по молбата за обезпечение – “С.И.Д.И. Бранч Б.” – и фирмата на търговеца-частен жалбоподател – “С.И.Д.И. Клон Б.”, както е приел въззивният съд, а се касае само за заместване на една от думите на български /клон/ с английската дума /brunch/.
С оглед изложеното, настоящият състав намира за доказана идентичността между търговеца, по отношение на когото е допуснато обезпечението и подалия частната жалба търговец. Оттук и изводът, че за последния съществува правен интерес да обжалва първоинстанционното определение.
Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен, а делото – върнато за разглеждане на частната жалба по същество.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 468 от 01.12.2010 г. по в. ч. гр. д. № 353/2010 г. на Т. окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на подадената от “С.И.Д.И.” – Клон Б. частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: