3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
С., 11.05.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на eдинадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 772/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 27.01.2011 г. по гр. д. № 7251/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б отделение в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 52 състав решение от 21.04.2010 г. по гр. д. № 47302/2009 г. за отхвърляне на предявения от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД за сумата 12 639.99 лв., представляваща платена цена на принтер по договор за покупко-продажба № 40375/17.10.2008 г.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че същото е в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 193 и чл. 195 ЗЗД, както и че при постановяването му въззивният съд не е съобразил наличието на специалната нормативна уредба на договора за търговска продажба, какъвто характер има и сключеният между страните договор /чл. 322, 324 и чл. 325 ТЗ/. Основното му оплакване е във връзка с извода на съда, че процесният договор за продажба не е развален поради недостатъци на закупената вещ, тъй като купувачът по него не е върнал вещта на продавача.
Именно с въпроса, дали фактическото връщане на вещта с недостатъци е предпоставка за надлежното упражняване правата на купувача по чл. 195 ал. 1 ЗЗД, конкретизиран от настоящия състав в съответствие с правомощията му по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е обосновано и допускането на касационния контрол, като се твърди, че по отношение на този въпрос са осъществени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното пред него решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД за връщане цената на продаден принтер, въззивният съд, макар да е приел за безспорно установен фактът, че продадената вещ е с недостатъци, които съществено намаляват годността й да бъде използвана по предназначението й, е преценил претенцията за неоснователна, тъй като договорът за продажба между страните не е бил развален. Този извод е обоснован с факта, че купувачът не е върнал на продавача закупения принтер, което фактическо действие, според съда, е необходимо, за да се счете, че сделката е развалена с обратна сила и за да се породи правото на купувача да иска връщане на платената цена. Решаващият състав е приел за неоснователно позоваването от страна на ищеца във въззивната жалба на правото на задържане на закупената вещ, тъй като е констатирал липса на предвидените в чл. 90 ЗЗД предпоставки.
С оглед така изложените от въззивния съд мотиви, поставеният от касатора материалноправен въпрос следва да бъде определен като обуславящ изхода на конкретното дело, с което е изпълнено и общото изискване за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Настоящият състав намира, че по отношение на този въпрос е осъществено и заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1 ,т. 3 ГПК, предвид липсата на съдебна практика и съществуващата неяснота в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗЗД относно развалянето на договора за продажба на вещ с недостатъци. Доколкото представените от касатора две решения на ВКС – решение № 55 от 12.05.2010 г. по т. д. № 817/2009 г. на І т. о. /постановено по реда на чл. 290 ГПК/ и решение № 547 от 07.07.1993 г. на ВКС, V г. о. – не съдържат произнасяне по приетия за релевантен за делото въпрос, поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е недоказано и не може да обоснове допускане на касационния контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 27.01.2011 г. по гр. д. № 7251/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б отделение в частта относно предявения [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД за сумата 12 639.99 лв.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 252.80 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: