3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
С.,02.03.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 54/2012 година
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 3650 от 21.09.2011 г. по ч. гр. д. № 1530/2011 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено поставеното от Бургаски районен съд разпореждане № 13 737 от 28.06.2011 г. по ч. гр. д. № 5735/2011 г. за отхвърляне на депозираното от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу Г. С. Д. от [населено място].
Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение като неправилно. Подробно аргументира несъгласието си с приетото от решаващия състав, че от данните в извлечението от счетоводните книги не може да се направи извод за настъпила предсрочна изискуемост на предявеното вземане. В тази връзка поддържа, че въззивният съд не е взел предвид клаузите на самия договор за кредит и представляващия неразделна част от него погасителен план относно уговорения падеж на вноските, спрямо който е следвало да прецени изпадането на длъжника в забава, имащо за последица настъпване на автоматична предсрочна изискуемост.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значим за спора въпрос, който е решен в противоречие с конкретно посочена практика на ВКС и който се решава противоречиво от съдилищата. Като такъв е посочен въпросът за редовността на извлечението от счетоводните книги и за необходимите реквизити на същото.
Ответникът – Г. С. Д. от [населено място] – не заявява становище по частната касационна жалба .
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане на Бургаски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на [фирма], [населено място] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу Г. С. Д. от [населено място], в качеството му на кредитополучател по договор за предоставяне на потребителски кредит от 22.05.2009 г., въззивният съд е приел, че извлечението от сметка, въз основа на което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение, не удостоверява от формална страна подлежащо на изпълнение вземане срещу посочения в него длъжник, тъй като не съдържа подробни данни относно задължението. Освен това, решаващият състав е преценил, че самото заявление по чл. 417 ГПК не отговаря на изискванията по чл. 127 ГПК във връзка с чл. 410, ал. 2 ГПК, доколкото не съдържа подробно изложение на фактите, довели до правото на заявителя да иска предсрочно изпълнение на цялото задължение, а само е цитирана конкретна договорна клауза, без да е посочено кои действия на длъжника са довели до нейното нарушаване и как.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното определение не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставения от частния касатор въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Видно от мотивите на въззивния акт, съдът е преценил, че процесното заявление не може да бъде уважено на две самостоятелни основания: от една страна – поради липсата на достатъчно данни в извлечението от счетоводните книги за твърдяното вземане към длъжника и от друга страна – поради несъответствие на заявлението по чл. 417 ГПК с изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 ГПК за изложение на обстоятелствата относно претендираното вземане, свързани с настъпване на предсрочната му изискуемост. Следователно, въпросът за редовността на извлечението не е единственият въпрос, чието решаване е обусловило изхода на конкретното дело. Дори и при различно решаване на този въпрос подаденото от [фирма], [населено място] заявление отново не би било уважено поради приетата от въззивния съд нередовност на същото.
Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е напълно достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, поради което не следва да бъдат обсъждани релевираните от частния касатор конкретни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Поради недопускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество внесената от частния касатор държавна такса в размер на сумата 195.85 лв. /разликата над дължимата такса в размер на 15 лв./ следва да му бъде върната.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3650 от 21.09.2011 г. по ч. гр. д. № 1530/2011 г. на Бургаски окръжен съд.
ОСВОБОЖДАВА внесената [фирма], [населено място] по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 195.85 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: