3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 12.03.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1448/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] (неправилно наречена ”частна жалба”) срещу определение № 226 от 23.01.2014 г. по в. гр. д. № 98/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което е обезсилено постановеното от Бургаски районен съд решение № 1985 от 22.11.2013 г. по гр. д. № 7023/2012 г. и делото е изпратено за разглеждане на Бургаски окръжен съд като първа инстанция.
К. поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания акт поради постановяването му в разрез с възприетите в доктрината правила, регламентиращи института на „обективно съединяване на искове по почин на ищеца” и с основни характеристики на процесуални понятия като „предмет на делото”, което, според него, е обусловило неправилност на извода относно родовата подсъдност на делото. Излага подробни съображения в подкрепа на становището, че всяка от процесните фактури обективира отделно правоотношение между страните, имащо самостоятелно и независимо съществуване, поради което вземанията по тези фактури са предмет на отделни обективно съединени искове, а не на един иск.
Като значими за допускането на касационното обжалване са поставени въпросите: „1. Наличието на еднакъв по родовата си определеност (в случая договор за наем на движима вещ) правопораждащ юридически факт и еднакви правни субекти – участници в облигационната връзка достатъчно основание ли е да се счита, че ищецът е въвел като предмет на спора едно подлежащо на защита материално право, вместо множество субективни права при условията на обективно кумулативно съединение на исковете; 2. Обвързан ли е съдът от заявените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства при определянето на предмета на спора или в неговата изключителна компетентност е да определя предмета на спора, изхождайки от факти, на които ищецът не се позовава”.
Според касатора, посочените въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК и четири решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не изразява становище по допускане на касационното обжалване. В депозирания от същия отговор от 13.03.2014 г. са изложени съображения само за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
За да обезсили постановеното от Бургаски районен съд решение № 1985 от 22.11.2013 г. по гр. д. № 7023/2012 г. и да изпрати делото за разглеждане на Бургаски окръжен съд като първа инстанция, въззивният съд е приел, че макар да е формирана като сбор от неплатени задължения по 23 фактури, претендираната от ищеца сума 34 342.88 лв. е предмет на един единствен иск, а не на няколко обективно съединени иска. Този извод е направен при съобразяване на обстоятелството, че всички процесни фактури са издадени във връзка със сключения между страните договор за наем на скеле от 11.05.2011г. и следователно не обективират отделни договори. С оглед на това и в съответствие с императивната норма на чл. 104, т. 4 ГПК, решаващият състав е преценил, че предявеният иск е родово подсъден на окръжния съд.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, достатъчно основание за което е, че поставените от касатора въпроси са относими към правилността на постановения акт. Преценката за това, дали претендираната сума произтича от едно или от множество правоотношения между страните, която в случая е от значение и за определяне броя на предявените искове, а съответно и за определяне родовата подсъдност на спора, е предоставена изцяло в правораздавателната компетентност на съда и е в зависимост от твърденията, изложени в исковата молба. Правилността на тази преценка, обаче, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационното обжалване, тъй като тя е предмет на самия касационен контрол.
Именно поради това, че отговорът на поставените от касатора въпроси е предпоставен от изложените в исковата молба конкретни факти и твърдения, имащи отношение към определяне предмета на спорното право, в т. ч. и досежно правопораждащия го юридически факт, не може да се счете, че е налице и противоречие между обжалвания акт и цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК задължителна съдебна практика. Отделно от това, част от тази практика е и неотносима, тъй като касае други, а не заявените въпроси. По-конкретно, ирелевантна практика се явява т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК относно допустимостта на касационното обжалване на решения по частичен иск, чиято цена е под законоустановения за касационно обжалване минимум, но цялото твърдяно като дължимо вземане е над този размер, а също и решенията по чл. 290 ГПК, постановени по въпроса за определяне правната квалификация на иска съобразно обстоятелствата, твърдяни в исковата молба.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 226 от 23.01.2014 г. по в. гр. д. № 98/2014 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: