3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
София,22.10.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1154/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. Б. от [населено място] против решение № 1076 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 1357/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Врачански окръжен съд решение № 110 от 09.03.2011 г. по гр. д. № 251/2010 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу Г. К. Б. от [населено място] и [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 496, ал. 3 ГПК за обявяване за недействителна на публичната продан по изп. д. № 17/2011 г. на ДСИ при Районен съд – Враца по отношение на описаните в исковата молба имоти.
К. счита въззивното решение за неправилно поради незаконосъобразност и необоснованост. Основното му оплакване е срещу извода на съда за наличие на предпоставките на чл. 496, ал. 3 ГПК, като поддържа становище, че в случая невнасянето на цената за придобитите на процесната публична продан имоти е резултат единствено на допуснатите от самия съдебен изпълнител нарушения на предвидената в чл. 460-462 ГПК процедура по разпределение на събраната в изпълнителното производство сума, които нарушения не може да се преценяват като основание за обявяване недействителността на продажбата по реда на посочената норма.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като значим за делото въпрос, за който се поддържа, че решаването му е „от значение за развитието на правото”, е посочен въпросът за приложението на чл. 496, ал. 3 ГПК в случаите, когато цената на имота не е внесена от взискателя поради допуснати от съдебния изпълнител процесуални нарушения на правилата за провеждане на публична продан и поради неизвършване на разпределение.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което по иск на [фирма], [населено място] срещу Г. К. Б. от [населено място] и [фирма], [населено място] е обявена недействителността на продажбата /в решението неправилно е посочено, че се „разваля публичната продан”/, извършена в изпълнителното производство по изп. д. № 17/2011 г. на ДСИ при Врачански районен съд, въззивният съд е приел, че в случая е налице основанието по чл. 496, ал. 3 ГПК – неплащане на цената на продадените имоти. Този извод е направен с оглед безспорния по делото факт, че взискателят Г. Б., обявен за купувач на продадените на публична продан имоти, не е изпълнил задължението по чл. 495 ГПК в едноседмичен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, какъвто именно е ищецът [фирма], имащ качеството и на привилегирован кредитор по отношение на вземането, обезпечено с учредена ипотека върху единия от имотите. Като ирелевантен за действителността на продажбата е преценен фактът, че невнасянето на дължимата от взискателя-купувач сума е резултат от допуснатите от съдебния изпълнител нарушения на закона във връзка с разпределението на сумите в изпълнителното производство. В това отношение съдът е изразил разбирането, че е без значение по чия вина е опорочена процедурата по извършване на публичната продан.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационния контрол. И тъй като в случая касаторът поддържа, че поставеният въпрос е от значение само за развитие на правото, без да твърди и значимост на същия и за точното прилагане на закона, следва да се приеме, че единственото поддържано от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е надлежно заявено, което е напълно достатъчно за недопускане на касационния контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1076 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 1357/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: