5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
София, 30.09. 2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч.т.д. № 588/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 и чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба и частна касационна жалба, подадени от В. С. П. от гр. София срещу определение № 683 от 19.04.2010 г. по ч. гр. д. № 630/2010 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е оставено без уважение искането на В. С. П. и Е. Р. П. за спиране на производството по цитираното ч. гр. дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на образуваното пред Софийски градски съд производство по обжалване отказа на Агенцията по вписванията за продължаване производството по ликвидация на “А.” АД. С въззивното определение е оставена без уважение и частната жалба на същите лица против определението на Софийски градски съд, І-9 състав от 11.02.2010 г. по гр. д. № 4915/2007 г. за прекратяване на производството по същото поради недопустимост.
В частната жаба и частната касационна жалба са изложени подробни съображения за неправилност на атакуваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, както и спиране на производството по същото дело до приключване на производството по отмяна отказа на Агенцията по вписванията, постановен по искането по чл. 273, ал. 2 ТЗ.
С молба от 02.06.2010 г. частният жалбоподател е обосновал допускането на касационното обжалване с твърдението, че в атакуваното определение съдът се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: 1. доколко законосъобразна е практиката на Агенцията по вписванията относно заличаване на дружества от Търговския регистър, които са страна по неприключили съдебни спорове; 1. приложими ли са предвидените в Търговския закон разпоредби за възобновяване на производството по ликвидация, съответно възстановяване на правосубектността на търговско дружество до приключване на съдебните спорове, по които заличеният търговец е страна; 3. нарушено ли е правото на защита на ищеца при неуважаване на искането му за спиране на гражданското производство до произнасяне на съда по отказа на Агенцията по вписванията относно възобновяване на производството по ликвидация на заличен търговец /страна по гражданско дело/ и преюдициален ли е този спор по отношение на предявения гражданскоправен спор и 4. изпълнени ли са изискванията на материалния закон и следва ли ликвидацията да приключи при висящи съдебни производства на дружеството, доколко основателно е искането на ликвидаторите за заличаване на дружеството и доколко добросъвестни са те.
Ответникът – „А.” АД /заличено/ – поддържа становище за процесуална недопустимост на частната жалба, а по отношение на частната касационна жалба – моли да не бъде допусната до касационно разглеждане поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ГПК, респ. за оставяне на същата без уважение като неоснователна. Подробни съображения в тази насока са изложени в депозиран по делото писмен отговор от 22.06.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Двете частни жалби са депозирани в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна. Процесуално допустима, обаче, е само частната касационна жалба, тъй като същата е подадена срещу акт от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, т. е. въззивно определение, с което е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. По отношение на частната жалба не е налице нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, при които инстанционният контрол върху постановеното от въззивния съд определение е допустим. Предмет на частната жалба е акт, с който е отказано да бъде спряно производството по образуваното пред Софийски апелативен съд ч. гр. д. № 630/2010 г. Следователно, доколкото не е преграждащо по своя характер /чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/, нито законът е предвидил изрично възможността за обжалването му /чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК/, това определение не попада в кръга на актовете, подлежащи на обжалване по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Ето защо, депозираната срещу него частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение частната касационна жалба:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по гр. д. № 4915/2007 г. на СГС, І-9 състав, въззивният съд е счел същото за правилно и законосъобразно, като е споделил становището, че с извършеното в хода на процеса заличаване на ответното търговско дружество от Търговския регистър същото е загубило своята правосубектност и качеството си на юридическо лице и надлежна страна в процеса. Обстоятелството, че е подадена молба по чл. 273, ал. 2 ТЗ за възобновяване на производството по ликвидация на това дружество и евентуалното решение по същата е преценено от решаващия състав като ирелевантно за исковото производство, поради това, че с възобновяване на производството по ликвидация по реда на чл. 273, ал. 2 ТЗ не би могло да се възстанови правосубектността на заличения търговец, доколкото предмет на това производство е само продължаване на действията по ликвидацията: събиране вземанията на дружеството, осребряване и разпределение на имуществото му.
С оглед мотивите на обжалвания акт, настоящият състав намира, че касационното обжалване на същия не следва да бъде допуснато. Поставените от частния касатор въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да обуславят изхода на правния спор. Тези въпроси изобщо не са били предмет на обсъждане в постановеното от въззивния съд определение, поради което не могат да бъдат определени като значими за делото по смисъла на посочената разпоредба.
В действителност, обуславящи изхода на спора са въпросите дали висящият исков процес поддържа правосубектността на търговеца и след заличаването му и дали възобновяването на производството по ликвидация при условията на чл. 273, ал. 2 ТЗ възстановява правосубектността на заличения търговец. Тези въпроси, обаче, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на поддържаното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по същите вече е налице, съдебна практика, създадена по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК, която има задължителен характер съобразно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В решение № 124 от 26.11.2009 г. по т. д. № 152/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение е прието, че когато търговското дружество е заличено от Търговския регистър, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса, като и че в хипотезата на чл. 273 ал. 2 ТЗ не се възстановява правосубектността на дружеството, а назначаването на ликвидатор е с цел да бъдат извършени само действията, обслужващи ликвидационното производство. С оглед на това е направен извод, че в едно същинско исково производство заличеното дружество не би могло да бъде надлежна страна и ако то е единствен ищец или ответник, процесът би бил недопустим и производството по делото би подлежало на прекратяване. В същия смисъл са и други актове на ВКС – определение № 394 от 19.06.2009 г. по ч. т. д. № 306/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 86 от 01.03.2010 г. по ч. гр. д. № 53/2010 г. на ВКС, ІІ г. о.; определение № 435 от 10.12.2008 г. по ч. т. д. № 211/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. и определение № 547 от 12.07.2010 г. по ч. т. д. № 318/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. Обжалваното въззивно определение е в съответствие с цитираната задължителна практика, поради което искането за допускане на касационното му обжалване е неоснователно.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 683 от 19.04.2010 г. по ч. гр. д. № 630/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от В. С. П. от гр. София частна жалба срещу определение № 683 от 19.04.2010 г. по ч. гр. д. № 630/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е отказано спиране на производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: