3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София, 10.07.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1978/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Р. А. от [населено място] против определение № 1353 от 02.04.2014 г. по ч. т. д. № 314/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски районен съд определение № 1174 от 22.01.2014 г. по гр. д. № 17073/2013 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по предявения от К. Р. А. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 124 във връзка с чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на сумата 23 024.57 лв. – главница по договор за кредит от 17.10.2007 г., за която са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 18044/2010 г. на Варненски районен съд и изпълнителен лист и е образувано изп. д. № 20117120400130 на ЧСИ И. С., рег. № 712 с район на действие Варненски окръжен съд.
Частната касаторка моли за отмяната на атакуваното определение като неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Счита, че изводът на съда за недопустимост на предявения иск е в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 147 ЗЗД, тъй като с издадената срещу нея заповед за незабавно изпълнение е ангажирана отговорността й като поръчител по процесния договор за кредит, въпреки че към този момент вече е бил изтекъл преклузивният 6-месечен срок по чл. 147 ЗЗД.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване на въззивното определение е аргументирано с твърдението, че „въззивният съд е възприел позиция в противоречие с практиката на ВКС: решение № 1646 от 16.06.1978 г. по гр. д. № 465/1978 г. на г.о. на ВС на НРБ-гражданска колегия”.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения от К. Р. А. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за установяване недължимостта на сумата 23 024.57 лв. – главница по договор за кредит от 17.10.2007 г., въззивният съд е приел, че същият е недопустим. Този извод е аргументиран с безспорното по делото обстоятелство, че ищцата не е подала възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената срещу нея заповед за изпълнение, което е довело до влизането на заповедта в сила и същевременно с липсата на твърдения, обосноваващи допустимостта на исковата защита по реда на чл. 424 и чл. 439 ГПК. Според съдебния състав, единственото посочено в исковата молба основание за недължимост на процесната сума – изтичането на преклузивния срок по чл. 147 ЗЗД – не може да обоснове допустимост на оспорване на вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение, тъй като този факт е бил известен на ищцата и е могъл да бъде релевиран от нея в срока за възражение по чл. 414 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Напълно достатъчно основание за това, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е липсата на конкретно посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да бъде извършена преценка за наличие на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 (неправилно посочена т. 1) ГПК. В случая, изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа единствено твърдение за противоречие на обжалваното определение с практиката на ВС – решение, постановено по реда на отменения ГПК. С оглед цитираната задължителна практика, касационната инстанция разполага с правомощие само да уточни поставения въпрос, но не и да го извежда, включително и от съдебната практика, на която се позовава касаторът. Още повече, че в случая същата е и напълно неотносима към процесния спор, доколкото въпросът за допустимостта на иска е свързан не със самото приложение на разпоредбата на чл. 147 ЗЗД (за което се отнася посоченото решение), а със специалните предпоставки на чл. 424 и чл. 439 от новия ГПК, регламентиращи исковата защита при влязла в сила заповед за изпълнение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1353 от 02.04.2014 г. по ч. т. д. № 314/2014 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: