4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
София, 20.12.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1549/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 2271 от 26.11.2012 г. по в. гр. д. № 2564/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски районен съд решение № 2530 от 01.06.2012 г. по гр. д. № 1404/2012 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] (понастоящем с фирмено наименование [фирма]) отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата 11 813.50 лв., представляваща корекция за потребена електроенергия за периода 27.12.2010 г. – 24.06.2011 г. в обект в [населено място], [улица] клиентски номер [ЕГН], за която сума е издадена фактура № [ЕГН] от 24.01.2012 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според касатора, при безспорно установените по делото факти, а именно – че страните са обвързани от договор за доставка на електроенергия при Общи условия, надлежно одобрени от държавния регулаторен орган (ДКЕВР) и публикувани в един национален и един местен ежедневник; че служители на доставчика на електрическа енергия са установили вмешателство в схемата по присъединяване (ползване на електроенергия без измервателен уред), което е осуетило отчитането на реалното потребление и че е проведена предвидената в чл. 38 от Общите условия на доставчика корекционна процедура – изводът на съда за липса на основание за ангажиране отговорността на абоната за заплащане на процесната сума е незаконосъобразен.
Като значим за конкретното дело в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът за наличието на правна възможност на доставчика на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати поради установен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера – средство за търговско измерване. К. счита, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си за необходимост от промяна в съществуващата понастоящем практика на Върховен касационен съд, цитирана в обжалваното решение, според която, при липсата на изрична законова възможност (до изменението на Закона за енергетиката с ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е недопустима едностранната корекция на сметките на потребителите, освен ако не е доказано лично виновно поведение от страна на потребителя.
Ответникът – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен искът на [фирма], [населено място], въззивният съд е приел, че за ищцовото дружество не е възникнало основание за заплащане на процесната сума 11 813.50 лв. Позовавайки се на конкретно цитирана задължителна практика на Върховен касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК, решаващият състав е счел за недопустима извършената от доставчика на електрическа енергия въз основа на клаузите на чл. 24 и чл. 38 от Общите условия на същия едностранна корекция на сметката на потребителя за процесния период. Неприложимостта на тези клаузи е аргументирана с противоречието им с императивната норма на чл. 82 ЗЗД, регламентираща пределите на гражданската отговорност за неизпълнение на договорно задължение и предпоставяща във всички случаи виновно поведение от страна на длъжника. Изразено е разбирането, че клаузата от Общите условия, позволяваща едностранна корекция на сметките на потребителя без да е доказан конкретно периодът на грешно измерване или неизмерване на електроенергията в резултат на неправомерно действие на потребителя или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, следва да се счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Макар да е от значение за изхода на конкретното дело, поставеният от касатора въпрос – за възможността на доставчика на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати въз основа на клаузи по приети и обвързващи потребителите Общи условия – не може да обоснове допускане на касационния контрол на поддържаното основание. В т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС са дадени подробни разяснения по прилагането на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е прието, че това основание е налице и при възникнала необходимост от осъвременяване на създадената задължителна съдебна практика вследствие настъпила промяна в законодателството или обществените отношения, налагащи съответно търсенето и намирането на нови правни разрешения по прилагането на закона. В случая, обаче, тези предпоставки не са налице. Нито в обществените отношения, свързани с доставката на електрическа енергия, нито в правната уредба на същите към релевантния за спора момент (24.06.2011 г.), е налице промяна, налагаща ревизиране на създадената по посочения по-горе въпрос практика на ВКС, обективирана в множество решения по чл. 290 ГПК, която практика настоящият състав споделя и счита за правилна и съобразена с действащата към процесния период законова регламентация.
Неоснователно в тази връзка е позоваването от страна на касатора на изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), което, според него, налага и изменение на установената съдебна практика. Доколкото в Закона за изменение на Закона за енергетиката не е предвидена изрично обратна сила на посочените норми, съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове същите имат действие само за напред и следователно са неприложими към заварените случаи до 17.07.2012 г.
На последно място, не може да бъде споделено и становището, че по поставения въпрос съществува непълнота в закона, която следва да бъде преодоляна чрез правоприлагане по аналогия и в резултат на това – до формирането на различна от досегашната практика. Фактът, че в правната уредба на определени обществени отношения не е предвидена възможност за дадена категория правни субекти (в случая възможност за доставчика на електроенергия за едностранна корекция на сметките), не обосновава извод за празнота в закона и за необходимост от преодоляването й по пътя на тълкуването.
С оглед всички изложени съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2271 от 26.11.2012 г. по в. гр. д. № 2564/2012 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: