3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
София,22.11.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 381/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. фонд, гр. София срещу решение № 1 от 04.01.2010 г. по гр. д. № 2471/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която върху присъденото в полза на С. М. С. от гр. П. баня обезщетение за неимуществени вреди е начислена законна лихва за периода от датата на пътно-транспортното произшествие – 30.03.2003 г. до датата на сезиране на Г. фонд с молба от 17.04.2007 г.
В касационната жалба се поддържа, че в атакуваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и установената съдебна практика. Застъпено е становището, че доколкото няма качеството на застраховател или делинквент, а плаща едно чуждо задължение, забавата на Г. фонд за заплащане на обезщетението на пострадалото от пътно-транспортното произшествие лице настъпва от датата на сезирането му, а не от датата на непозволеното увреждане.
Именно въпросът за началния момент, от който се дължи обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва при предявен пряк иск срещу Г. фонд, е релевиран от касатора като значим за делото, като по отношение на него се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същото е аргументирано с решение № 217 от 21.12.2009 г. по т. д № 149/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, ІІ отд. и решение № 364 от 28.06.2007 г. по т. д. № 74/2007 г. на ВКС, Търговска колегия, І отд.
Ответникът по касация – С. М. С. от гр. П. баня – моли касационното обжалване да не бъде допуснато поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, респ. жалбата да бъде оставена без уважение по съображения, подробно развити в писмен отговор от 20.04.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да начисли законната лихва върху присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от датата на пътно-транспортното произшествие, въззивният съд се е позовал на липсата на изрична регламентация на този въпрос в действащите към датата на процесното пътно-транспортно произшествие разпоредби на чл. 88 от Закона за застраховането /сега отм./, за разлика от приетите впоследствие разпоредби на ал. 4 и ал. 5 на същия член.
С оглед мотивите на атакуваното решение, настоящият състав счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставения материално-правен въпрос е изпълнено както общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – същият е обуславящ изхода на спора по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, така и допълнителната предпоставка, специфична за поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, постановена по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК, която, съгласно изричните указания по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, има задължителен характер. По-конкретно, въззивното решение противоречи на решение № 217 от 21.12.2009 г. по т. д. № 149/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., в което е прието, че доколкото не е нито застраховател, нито делинквент, Г. фонд изпада в забава и дължи обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва от деня на поканата за плащане на претендираното по реда на чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗ /отм./ обезщетение, а не от датата на увреждането.
Що се отнася до довода на ответника за недоказан размер на обжалваемия интерес, същият е неоснователен. Предвид размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди – 60 000 лв. и периода, за който е начислена законна лихва за забава върху него, очевидно е, че размерът на тази лихва значително надхвърля сумата 1000 лв., предвидена като минимален размер за допустимост на касационното обжалване в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1 от 04.01.2010 г. по гр. д. № 2471/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на настъпване на непозволеното увреждане – 30.03.2003 г. до датата на сезиране на Г. фонд с молба от 17.04.2007 г.
УКАЗВА на Г. фонд, гр. София, в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 50 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: