2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
С.,25.11.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 846/2011 г.
Подадена е молба от “Профилактика, рехабилитация и отдих” АД, [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 213 от 07.10.2011 г. в частта относно разноските, като в полза на търговското дружество бъде присъдено дължимото за касационната инстанция юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото, приема следното:
Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
Действително, в депозирания по делото писмен отговор от 02.06.2011 г. ответникът по касация “Профилактика, рехабилитация и отдих” АД, [населено място] се съдържа изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение „за извършеното пред касационната инстанция”. „Извършеното” пред касационната инстанция в случая се състои в излагането от страна на представляващия търговското дружество юрисконсулт М. Т. на кратки съображения за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна, до обсъждането на които изобщо не се е стигнало предвид приетата от касационния съд недопустимост на обжалването на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обстоятелството, че по делото е представен отговор по чл. 287 ГПК с посоченото съдържание, не може обаче да обоснове присъждане на разноски съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК. В полза на страната се дължат онези разноски, които са направени по повод и във връзка с осъществената в нейна полза процесуална защита и които са били присъщи и необходими, с оглед конкретния етап от развитието на съдебното производство. Следователно, в хипотезата, когато касационната жалба е преценена като недопустима и е оставена без разглеждане /каквато именно е настоящата/, направените от ответника разноски за адвокатска, респ. юрисконсултска защита, изразяваща се в писмено обосноваване недопускането на касационно обжалване и/или неоснователност на касационната жалба, се явяват несъответстващи на етапа, на който е приключило производството. Тези разноски биха били дължими само при произнасяне на касационния съд с определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване, респ. с решение по чл. 290 ГПК за оставяне в сила на въззивния акт. И тъй като в случая в депозирания от ответното дружество писмен отговор са развити съображения само за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба, без да са релевирани доводи и за недопустимост на касационния контрол, искането на същото за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е изцяло неоснователно и не следва да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от “Профилактика, рехабилитация и отдих” АД, [населено място] молба за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 213 от 07.10.2011 г. в частта относно разноските с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: