4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№951
София,28.12.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 78/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. А. от [населено място], [община] срещу решение от 16.05.2011 г. по гр. д. № 11 913/2010 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Г състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 36 състав решение от 29.07.2010 г. по гр. д. № 28 314/2009 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от А. П. А. от [населено място], [община] срещу Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи общо сумата 34 974.34 лв., от която: сумата 15 812.73 лв. – главница; 16 787.67 лв. – лихви; 162 лв. – неолихвяема сума; 20 лв. – разноски и 2 191 лв. – такси, по изп. дело № 162/2007 г., образувано въз основа на изп. лист, издаден по гр. д. № 5807/2000 г. на СРС, 71 състав.
К. моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Поддържа, че при постановяването му въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка, а се е позовал избирателно само на някои от тях, в резултат на което е счел за неоснователно направеното възражение за давност по изпълнителния лист от 23.02.2001 г., издаден по гр. д. № 4991/2000 г. на СРС, 70 състав и изпълнителния лист от 30.03.2000 г., издаден по гр. д. № 2574/2000 г. на СРС, 62 съставна, а също и възражението за погасяване по давност на лихвите по изпълнителния лист от 12.07.2000 г., издаден по гр. д. № 5807/2000 г. на СРС, 71 състав. Несъгласие е изразено и с извода на съда, че частичното погасяване на задължението по изпълнителния лист от 12.07.2000 г. представлява признание на целия дълг, имащо за последица прекъсване на давността съгласно чл. 116, б. „а” ЗЗД.
Като значими за допускането на касационното обжалване са посочени материалноправният въпрос за приложимостта на чл. 110 и чл. 111, б.”в” ЗЗД и процесуалноправният въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните. Според касатора, първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС /решение № 439 от 03.07.2007 г. по т. д. № 106/2007 г. на І т. о. и решение № 505 от 01.07.2004 г. по гр. д. № 97/2004 г. на І т. о./, а вторият въпрос – се решава противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което представя невлязло в сила решение № Ш-296 от 03.06.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от А. П. А. от [населено място], [община] срещу Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи общо сумата 34 974.34 лв. по издадени по реда на чл. 237 ГПК /отм./ 3 броя изпълнителни листове, въззивият съд е споделил изцяло извода в първоинстанционното решение, чрез препращане към неговите мотиви съгласно предоставената за това възможност в чл. 272 ГПК, че посочената сума е дължима. В допълнение решаващият състав е посочил, че възражението на въззивника за погасяване по давност на вземанията по изпълнителните листове от 23.02.2001 г. и от 30.03.2000 г. и за погасяване на вземанията по изпълнителния лист от 12.07.2000 г. чрез плащане е неоснователно, като е преценил, че с предприемането на действия за принудително изпълнение /образуването на изп. д. № 2239/2005 г. и изп. д. № 97/2007 г./ и с извършените от ищеца плащания в хода на изпълнителното производство давността е прекъсната съответно на основание чл. 116, б.”в” и чл. 116, б. „а” ЗЗД.
Настоящият състав намира, че поставените от касатора въпроси са значими за конкретното дело, но касационното обжалване следва да бъде допуснато само по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания. При произнасянето по въпроса за съществуването на вземанията по процесните три изпълнителни листа въззивният съд се е отклонил от задължителните указания по т. 19 от ТРОСГК на ВКС № 1 от 04.01.2001 г. за функциите на въззивната инстанция като решаваща, а не проверяваща, и произтичащите от това задължения при самостоятелната преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Поради това, касационният контрол следва да бъде допуснат на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , а не на поддържаното от касатора основание /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/. Предвид наличието на задължителна съдебна практика, съществуването на това основание изобщо не следва да бъде преценявано.
Що се отнася до материалноправния въпрос, доколкото е относим към правилността на решението, произнасянето по същия следва да бъде извършено при разглеждането на касационната жалба.
Поради обстоятелството, че касаторът е освободен от държавна такса, такава не следва да бъде заплащана за касационното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 16.05.2011 г. по гр. д. № 11 913/2010 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Г състав.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: