6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София, 07.12.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1300/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 27.06.2011 г. по гр. д. № 15064/2010 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-Б отделение, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 53 състав решение от 02.07.2010 г. по гр. д. № 39 968/2009 г. С първоинстнационния акт са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] /със сегашно наименование [фирма]/ обективно съединени искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК и чл. 23, § 1 във връзка с чл. 30, § 1, чл. 32, § 1 и чл. 37, § 2 от Единните правила за договора за международен железопътен превоз на товари /ЕПДМЖПТ/ за заплащане на обезщетение за частична загуба и частично повреждане на превозен товар и за заплащане на законна лихва върху обезщетенията.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. К. изразява несъгласие с извода за неоснователност на претенциите поради недоказаност на точното количество ламарина, което е натоварено за превоз от изпращача, като твърди, че същият е в противоречие със събраните по делото доказателства, както и че не са съобразени два съществени за спора документа – митническа декларация № 5102/6-158 от 02.11.2006 г. и пакетажен лист, установяващи категорично натоварването на 10, а не на 8 броя рулони ламарина. В тази връзка е релевирано изрично оплакване за допуснато нарушение на процесуалното правило на чл. 185 ГПК, изразяващо се в отказа на въззивния съд да вземе предвид приет по делото документ на чужд език /пакетажения лист/, съставен от трето за спора лице, без да укаже и даде възможност на страната да го представи в заверен превод.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал допускането на касационното обжалване с твърдението, че въззивният акт съдържа произнасяне по значими за делото въпроси, чието решаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Като такива са посочени въпросите: 1. Счита ли се за оборена презумпцията на чл. 12, § 3 във връзка с чл. 11, § 3 от Единните правила за договора за международен железопътен превоз на товари – Притурка В към Конвенцията за международни железопътни превози, когато съществува обективна невъзможност превозвачът да провери количеството на товара; 2. Следва ли да се счита за доказателство по смисъла на ГПК документ, който не е преведен на български език, но който първоинстанционният съд е приел по делото и не е указал на страната да представи превод, нито е назначил вещо лице за неговата проверка; 3. Следва ли да се превежда документ, представен на чужд език, който съдържа само цифри, а от обстоятелствата по делото може да се установи за какво се отнасят тези цифри.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] /със сегашно наименование [фирма]/ – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмен отговор от 16.12.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса и в преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Същата обаче е допустима само частично. Поради това, че спорът между страните е за изпълнението на сделка, която е търговска по своя характер по силата на изричната разпоредба на чл. 1, ал. 1, т. 5, пр. 3 ТЗ, същият се явява търговски. Ето защо, преценката за допустимост на касационното обжалване по отношение на постановеното по него решение следва да бъде извършена с оглед установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер на цената на иска за търговските дела – 10 000 лв. И тъй като цената на единия от предявените от търговското дружество искове – този за присъждане на обезщетение за частично повреждане на товара е под посочения размер, то в тази му част, а също и в частта по обусловения от него акцесорен иск за присъждане на лихва за забава въззивият акт не подлежи на касационен контрол.
С оглед на изложеното, касационната жалба е процесуално допустима само в частта, касаеща иска за присъждане на обезщетение за частична загуба на товар и обусловения от него акцесорен иск за заплащане на законна лихва.
За да остави в сила постановеното от Софийски районен съд решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] /със сегашно наименование [фирма]/ иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК и чл. 23, § 1 във връзка с чл. 37, § 2 от Единните правила за договора за международен железопътен превоз на товари /ЕПДМЖПТ/, въззивната инстанция е споделила изцяло изводите на първостепенния съд, че не са налице предвидените в цитирания нормативен акт предпоставки за ангажиране отговорността на ответника-превозвач за заплащане на обезщетение за частична загуба на превозвания товар /ламарина/. С оглед безспорното по делото обстоятелство, че процесната ламарина е натоварена за превоз от изпращача и че същият не е поискал от превозвача да провери състоянието на товара и неговата опаковка, посоченото в товарителницата относно състоянието на товара и точността на отразените в нея данни, решаващият състав е приел, че товарителницата няма доказателствена сила за тези обстоятелства, т. е. че не може да бъде зачетена установената в чл. 12, § 1 от Единните правила за договора за международен железопътен превоз на товари презумпция, че товарът е бил в добро видимо състояние и в твърдяното количество. Поради това и като е съобразил, че в товарителницата е отразено само общото бруто тегло на товара, но не и колко е броят на рулоните, съдът е направил извод за недоказаност на твърдението по исковата молба, че изпращачът е натоварил именно 10 рулона поцинкована ламарина и че всичките са били в добро състояние. Именно поради непосочването в товарителницата на конкретното количеството натоварени рулони, е прието, че броят на същите не може да бъде установен нито с фактурата за тяхното закупуване /в която са отразени 10 рулона/, нито с митническата декларация, в която са посочени общо закупени 20 рулона. По отношение на пакетажния лист, на който ищецът се е позовал за установяване на количеството натоварени рулони, решаващият състав е преценил, че същият се явява негодно доказателство, тъй като, в противоречие с чл. 185 ГПК, е представен само на чужд език без превод на български.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване на атакуваното решение следва да бъде допуснато само по поставения от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с доказателствената стойност на документ, който не е преведен на български език, но който първоинстанционният съд е приел по делото и не е указал на страната да представи превод, нито е назначил вещо лице за неговата проверка. Освен релевантността му за изхода на конкретното дело, по отношение на посочения въпрос е осъществено и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсата на съдебна практика по същия налага извода, че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Останалите два въпроса не могат да обосноват допускане на касационния контрол поради това, че не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи изхода на конкретното дело.
Нито в исковата молба, нито в хода на производството пред предходните инстанции, ищецът е поддържал твърдение, че е направил искане за проверка на състоянието на натоварената за превоз стока или на точността на данните за нея, вписани в товарителницата, съгласно предоставената възможност в чл. 12, § 3 от Единните правила за договора за международен железопътен превоз на товари. Поради това, съдът не е бил длъжен да указва на страните необходимостта от ангажирането на доказателства в тази връзка, нито е бил длъжен да обсъжда дали наистина проверката на товара е била обективно невъзможна. Д. на касатора, че обикновено вагоните, превозващи товари, са позиционирани под мрежа с високо напрежение, което е причина ревизор-вагоните да отказват извършването на такава проверка, освен, че е заявен едва в касационната жалба, е и само хипотетичен, тъй като в настоящия случай изобщо не се твърди да е било поискано от изпращача да бъде извършена проверка, респ. такава да е отказана по посочените съображения. При тези данни, поставеният въпрос, свързан с приложимостта на презумпцията в цитираната по-горе разпоредба, е без значение за решаването на спора, поради което по отношение на него не следва да се преценява наличието на твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Липсата на общата предпоставка досежно въпроса за необходимостта от превод на документ, представен на чужд език, който съдържа само цифри, произтича от обстоятелството, че този въпрос е неотносим към конкретния спор, с оглед данните по делото, че процесният документ /пакетажен лист/ съдържа не само цифри, но и текст на чужд език, за който се налага да бъде преведен.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 27.06.2011 г. по гр. д. № 15064/2010 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-Б отделение в частта, касаеща иска за присъждане на обезщетение за частична загуба на товар и обусловения от него акцесорен иск за заплащане на законна лихва.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 314.64 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 27.06.2011 г. по гр. д. № 15064/2010 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-Б отделение в частта, касаеща иска за присъждане на обезщетение за частично повреждане на товара и на обусловения от него акцесорен иск за присъждане на лихва за забава.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: