О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София, 02.03.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА КОСТОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 838/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. М. М. от гр. С. срещу решение № 596 от 11.06.2009 г. по гр. д. № 547/2009 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, І-12 състав решение № 87 от 04.12.2008 г. по гр. д. № 4346/2007 г. за отхвърляне на предявения от касаторката иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие за разликата от 20 000 лв. до пълния претендиран размер 40 000 лв., както и в частта за разноските.
Касаторката поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и е необосновано, поради което моли същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен изцяло. Претендира присъждане на направените разноски. В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като не са съобразени получените от ищцата в резултат на произшествието тежки травматични увреждания и последиците от тях.
Поради това, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и с оглед противоречивото решаване на въпроса за размера на застрахователните обезщетения, касаторката счита, че следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното от нея решение, чрез което ще се постигне същевременно точно прилагане на закона.
Ответникът по касация – ЗК “У” АД, гр. С. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди постановеното от СГС, 1-12 състав решение по гр. д. № 4346/2008 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. М. М. иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 20 000 лв., въззивният съд е преценил, че съобразно тежестта и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и пълното излекуване на ищцата и липсата на усложнения и трайни неблагоприятни последици, справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява обезщетение именно в размер на присъдената от първата инстация сума 20 000 лв.
С оглед мотивите на атакуваното решение, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на същото.
Безспорно, поставеният от касаторката материалноправен въпрос за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е значим за конкретното дело, тъй като обуславя изхода му – частично отхвърляне на предявения иск.
По отношение на този въпрос, обаче, не е изпълнено нито едно от визираните в чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК изисквания.
На първо място, напълно недоказани са поддържаните от касаторката основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като същата изобщо не се е позовала на конкретни съдебни актове нито в подкрепа на твърдението си за противоречие на обжалваното решение с практиката на Върховен касационен съд, нито за противоречиво решаване от съдилищата на релевирания като значим въпрос.
Неоснователно е и становището, че посоченият материално-правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Още повече, като се има предвид, че Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и приложението на цитираната разпоредба в Постановление № 4 от 1968г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, която в конкретния случай е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение по гр. д. № 547/2009 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 596 от 11.06.2009 г. по гр. д. № 547/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: