О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
София, 06.01.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА КОСТОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 750/2009
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. И. М. от гр. С. против определение № 189 от 27.04.2009 г. по в. гр. д. № 291/2009 г. на Пернишки окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 57 от 16.10.2008 г. по гр. д. № 107/2008 г. на Трънски районен съд. С първоинстанционния акт е оставено без уважение искането на М. И. М. по чл. 66, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за подаване на частна жалба срещу определение № 142 от 06.11.2007 г. по гр. д. № 316/2007 г. на Трънски районен съд.
В частната касационна жалба, допълнена с молба вх. № 4* от 09.09.2009 г., са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е застъпено становището за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 49 ГПК /отм./ по отношение връчването на призовката за доброволно изпълнение на частния жалбоподател.
Със същите аргументи е обосновано и допускането на касационното обжалване на въззивното определение, като се твърди, че в него въззивният съд се е произнесъл по въпрос /без да е посочен конкретно кой е той/, който е решаван противоречиво от съдилищата и е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – Г. Б. И. от гр. П. моли да не бъде допуснато касационно обжалване на атакувания съдебен акт по съображения, подробно развити в писмен отговор от 15.10.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отказано възстановяване на срока за обжалване на постановеното по реда на чл. 242 във връзка с чл. 237, б. „е” ПК /отм./ определение № 142 от 06.11.2007 г. по гр. д. № 316/2007 г. на Трънски районен съд, въззивният съд е преценил, че не са доказани предвидените в чл. 64, ал. 2 ГПК предпоставки, а именно – наличието на особени непредвидени обстоятелства, довели до пропускането на срока, които да не са могли да бъдат преодолени от страната. Като неоснователен е преценен доводът на молителя, че поради отсъствието му от работа, с оглед служебни ангажименти, призовката за доброволно изпълнение му е била предадена едва на 28.03.2008 г. Прието е, че представеното в тази връзка удостоверение, издадено от „Ж” ЕООД /месторабота на лицето/, не представлява надлежно доказателство, че служебната ангажираност е възпрепятствала депозирането на частна жалба. Освен това, взето е предвид и обстоятелството, че от датата 28.03.2008 г., на която ме у била предадена призовката за доброволно изпълнение, до датата на изтичане на 7-дневния срок по чл. 244, ал. 1 ГПК /отм./ за подаване на частна жалба /31.03.2008 г./, лицето е разполагало с достатъчно време за депозиране на жалбата по пощата.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Частният жалбоподател не е посочил кой е значимият в случая въпрос, за който поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. С оглед оплакванията му за неправилност на обжалвания акт, може да се приеме, че като такъв е посочен процесуалноправният въпрос за редовността на връчването на призовки и съобщения съгласно чл. 49 ГПК /отм./. От мотивите на въззивното определение не може да се приеме, обаче, че този въпрос отговаря на императивното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. че същият предопределя изхода на правния спор.
Неоснователността на искането за възстановяване на срока е аргументирана единствено с приетата от въззивния състав липса на предпоставките по чл. 64, ал. 2 ГПК – наличието на особени непредвидени обстоятелства и невъзможност на молителя да ги преодолее. Редовността на връчването на призовката за доброволно изпълнение, с оглед спазването на изискванията в чл. 49 ГПК /отм./, е обстоятелство, което е относимо към допустимостта на частната жалба по чл. 244, ал. 1 ГПК – отм. (от гледна точка на подаването й в срок) и същото е обсъдено в постановеното от Пернишки окръжен съд определение № 44 от 20.05.2008 г. по в. гр. д. № 457/2008 г. Това обстоятелство, обаче, е ирелевантно за производството за възстановяване на срока по чл. 66 ГПК. Ето защо, поставеният от частния жалбоподател въпрос, свързан с приложението на чл. 49 ГПК /отм./, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и поради това не може да обоснове допускане на касационното обжалване.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че в случая не са доказани и специфичните изисквания на поддържаните от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като всички представени съдебни актове касаят приложението на разпоредбата на чл. 49 ГПК /отм./, а не въпроса за предпоставките за възстановяване на срока за обжалване, който именно е значимият за конкретното дело въпрос.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 189 от 27.04.2009 г. по в. гр. д. № 291/2009 г. на Пернишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: